Спуска ли се нощ над синонима на светлина, какъвто безспорно е бирата? В мрачните времена, в които живеем напоследък, рядко има нещо положително дори и в света на бирата. Въпреки корпоративното поредно усилие на белгийско-американския гигант да придаде по-човешки вид на Световния икономически форум в Давос. Там миналата година самият белгийски премиер откри „Бирената нощ“ в „Къщата на Белгия“, а тази година дискутира с председателя на Пивоварите на Белгия Лорен Парис за мястото на белгийската бира на глобално ниво.
Но докато официалните лица са в бара „Стела„, какво се случва с други, не по-малки имена в бирения свят? По признания пред „Файненшъл таймс“ на генералния директор на Карлсберг Якоб Ааруп-Андерсен, за пръв път под половината от продажбите на концерна в световен мащаб са генерирани от бира с локалните марки (Анджело Порети, Фалкон, у нас – Шуменско и Пиринско), като „премийните“ Карлсберг, Туборг и Кроненбур едва достигат 20%. Останалите 51% идва от безалкохолни и сидра. При продължаващо намаляване на търсенето на бира, Карлсберг е с най-голям годишен ръст (1,8%) в сравнение с преките си конкуренти (АБ-ИнБев с 0,5% и 0,8% спад при Хайнекен), които не са толкова агресивни в покупката на софт-дринк компании. Само припомняме, че в първия век на съществуването си, компанията продава 100% бира, за 2024 тази цифра все пак е почти две-трети (59%). Според генералния директор, причините са повече от ясни – изтеглянето на Карлсберг от руския пазар след руската агресия в Украйна и митата на Тръмп. Който едва ли подозира, че първата, специално варена в Гренландия бира е със знамената на Дания и САЩ и е била сервирана на борда на полета от Копенхаген до Лос Анжелес през Гренландия.
Още по-интересни станаха нещата, когато се опитах да получа отговор какво значи надписа на друг техен продукт, „Immiaaraq Kimikitsoq“ и не без помощта на ИИ достигнах до информация, че тази бира, сварена в гренландската столица Нуук по традиционна рецепта, каквото и да значи това, е отбелязана в местния вестник в брой 121 от 1981, като „носител на златен медал от Гренландската изложба в България“, не че я помня.
Ако се върнем към глобалния спад на бирените продажби при гигантите, отбелязан в цифри от „Файненшъл таймс“, испанският „Ел Паис“ на икономическата си страница от 19 януари дава още по-мрачни данни до края на третото тримесечие на 2025 специално за Европа. Най-малкият спад е за АБ-ИнБев, 0,1%, следващ от този на Хайнекен, 4,8% и Карлсберг, 6,4%. Но стига съм ви занимавал с гигантите, да обърнем поглед към най-традиционните и най-старите.
В края на ноември 2025, „Ню Йорк Таймс“ посвещава дълъг материал под заглавието: „Германия пие по-малко бира. Някои пивоварни фалират, други се адаптират“. Подзаглавието е не по-малко алармиращо: „Младите избягват алкохола. Тази културна промяна провокира епидемия от затваряне на пивоварни.“ Репортерът Клей Райзън посещава две столици – тази на бок-бирата, Айнбек и Берлин. Цитира Марк Кергер, президент на познатата ни пивоварна Айнбекер: „Ако преди 48% от германците казваха, че пият бира, сега те са спаднали до драматичните 41%“, Само за последната година, 50 от съществуващите 1500 пивоварни в страната са затворили. „Всяка седмица ми се обаждат дали не искам да купя някоя“, продължава Кергер (сн.Sergey Ponomarev за The New York Times):
Големите немски пивоварни групи, също като датския им гигантски съсед, се задоволяват с приходи от продажба на бира в същия размер, каквито са от сокове, вода и подобни, вкл. Пауланер. Айнбекер е средна компания, която трябва да разчита на друг тип диверсификация, по-близък до крафт-тенденциите, но не толкова в американските стилове, като берлинската Лемке, за която съм писал, а за отлежаването в бурета, което е прекрасно за допел-бока им. И ако Айнбекер все още не потъват, не можем да кажем същото за обявяваната за „най-стара работеща манастирска пивоварна“ в света, Велтенбургер.
Въпреки, че в последните години тъмната ѝ бира и пилзовете се варяха в съседната Бишофсхоф, същата затваря производството си, а Велтенбург става част от портфолиото на любимите Шнайдер Вайсе. Според публикация в „Гардиън“ от 19 януари 2026, покупката ще бъде финализирана точно след година, без да се дават подробности за цената. Така пазителите на вайс-традициите спасяват идващата от нощта на времето манастирска бира, поне временно спестявайки ѝ нощта на забравата. Остават още осем бенедиктински и францискански пивоварни в Германия, като поне за една от тях – Ньоцел, можем засега да сме спокойни – завоят към плодовите бирени миксове е взет успешно от тях. А и другите не разчитат само на бирата, като единственият женски манастир с пивоварна, франконският Малерсдорф, продава само на място излишъците, които сестра Дорис е направила за монахините (неин е ликът с халбата):
