Кой и как пише историята на бирата? Кой я чете? Като я чете, какво се променя? Започвам с отговора на последния въпрос от организатора на Фестивала на историческите бири, Винченцо Матерацо: „Познаването на старите стилове помага да се разберат корените на днешните. Това сближава хората със света на ръчно правените, артизанските бири. Както знаем, крафт не винаги е синоним на добра бира, но това са традиции, предадени през поколенията. те са носителите на страстта, която виждаме сред техните привърженици. И им дава повече познания за по-пълното им навлизане в различните стилове.

Един град, две микропивоварни, два коренно различни стила, няколко учудващи за европейците съставки. Така мога да обобщя впечатленията си от поредните проявления на литературната теория на излъганите очаквания. Затова се чете и цялата информация – Сеулвиньон ме подведе (както бе редно) да търся грейп ейл, но вместо това, деликатен аромат на пъпеш. И понеже последният е в едно семейство с прословутата краставица, сходен аромат ме посрещна при „Призракът на кимчито„, за което имах всички притеснения, че ще е 2 в 1 бира с арамея за изтрезняване. Жилберт Сунг Мин се смя от сърце на разказа ми за януарската употреба на зелевия сок, а бирата – колаборация между неговата и другата сеулска пивоварна събра одобрителните погледи, кимания и примлясквания на всички ни.

Южноафриканската бира със сорго в мътножълто предизвика немалко мръщения сред присъстващите на поредната (всъщност – първата) дегустационна лаборатория на Лоренцо. Лично той публично призна, че е сред най-странните неща, които е опитвал. Аз също съм склонен да се самообвинявам в употребата ѝ, довела до прочистване на организма без пречистване на душата. Не устоях на послевкуса ѝ на люта горгондзола. За разлика от нея, вкусът на плода на кашуто ми бе привлекателен още в етикета на сварената с него бира от Гоа. За учудване на пивоварките, с познанията ми по Катариня саур само ги запитах дали тяхната саур е реплика на новопризнатия бразилски стил или е доста по-исторически. Поне оризът със сигурност е.

Колкото до интерпретациите на общи стилове, не по-малко любопитна бе тази на гродзиске в немската му версия гретцер на Фрейгейст биеркюлтюр. Себастиан, пивоварят, призна, че от 30 години по идеята да вари пушен малц без да стига до тежката сладост на повечето Шленкерла. Опитвал е с дива мая, без други добавки. Е, успял беше:

Сиатълските сезон и тепaче също имаха общо с изначалните си вдъхновения, но и демонстрираха силна индивидуалност с добавките съответно на със зелен чай ройбоос, и на ананас и канела, преди отлежаване в барик. За разлика от тях, лос анджелиските са с диви боровинки и спонтанна ферментация, като се пият само декември-януари:

Финалът е лаудариум за домакините – от местната Евоке бланш (колаборация с джазмена-пивовар от Аризона Кейт Мичек, в средата), с рожков и индийско орехче, предизвикващо лютички усещания на езика до плодовия нос на Флориан (Казамата), маскиращ чешкото влияние с дива салвия и портокалова кора. И не на последно място карамеленият майлд (традиционен и съвременен, малко по-силен от „сесийните“ английски оригинали) на Ка дел Брадо, гордо стоящ до техния сток ейл.

И все пак, Фестивал на историческите бири или Исторически бирен фестивал, за посетители и правители? И двете, доколкото малко хора биха заложили на първото, освен ако не са от кохортата бирени ентусиасти, които са ме приели в техните редици. А какво ще дойде, както се пее на италиански, „Che sera, sera!“. Поне е в сигурни ръце, както и израза „Santé!“: