Когато прочетох за съществуването на Фестивала на историческите бири в Италия, писах веднага на гуруто си там – Лоренцо Дабове и след не повече от час бях официално поканен от неговия основател и организатор, Винченцо Матерацо. Побързах да си взема билет за Тревизо – само на 16 км от мястото на събитието, Требаселеге и за пореден път започнах да си завиждам.

Атмосферата във вътрешния двор на бирарията Кантониере е достатъчно красноречива. Повечето от участниците – също. Изненадите, до една – приятни. Най-вече, свързани с откриването на стилове, които знаех само по разкази и описания. Предполагах, че и пресъздателите им са били в същото положение като мен, а сега са горди с резултатите.

Клаудия Тибери, автор на горните две снимки, е запечатила в центъра и вдясно двамата мустакати създатели на мексиканското техуино/тесгуино (Yekka/Tatuaje brewing), традиционна царевична ферментирала напитка, сродна на чичата, за която пиша в книгата. Малко по-рано Еду (със завитите мустаци) ни я е представил в поредната дегустационна лаборатория на Лоренцо (вторият вдясно от него). 2000 години история, царевица и ечемик, анасон, канела, плодове според сезона, както и подправки, с едва доловима сяра в носа.

Предният ден на първата такава лаборатория сме се срещнали с уникални оризови напитки от Южна Корея и нямаше как да не споделя с моите колеги и приятели колко сме несправедливи, когато споменаването на тези две типични за регионите им съставки, са причина да ги отбягваме в индустриалните лагери като евтини заместители на ечемичения малц. Явно нито копринената мекота на ориза в творбите на сеулските крафт пивовари като Гилбърт (на снимката долу с организатора Винченцо Матерацо), нито велурената консистенция на техуиното, имат нещо общо с „короните“ и „кралете на бирата„.

Повече за технологиите за варене на оризова бира – в следващия епизод на сагата ми за Фестивала на историческите бири, сега давам за малко думата на Винченцо, който споделя откъде тръгва идеята и въобще неговият път към тези бири: „При мен нещата тръгнаха стъпка по стъпка. Откривах страстта на пивоварите, които влагаха елементите на своята култура. За петте години фестивал тази страст само нараства, както и желанието ми да я споделя с други хора. Без да ги разделям доколко познават света на бирата или са вътре в него, просто да им предам моята страст. Това ме и провокира непрекъснато да търся нови ферментирали продукти, които се доближават до бирата.“ А защо точно Требасалеге и какво е мястото му в новата култура на пиене – също тогава.