Не, няма грешка в заглавието – бирата бе само акцент в част първа на разказа за Фестивала на историческата бира, който би могъл да бъде преведен и като Исторически бирен фестивал, откъдето си позволявам да парафразирам заглавието на една от книгите на цитирания нееднократно гуру и приятел Лоренцо Дабове: „Бирата не съществува, съществуват бири“. Отново зад обектива е Клаудия, а пред него – Лоренцо, провокативно разполагащ любимата Кантийон, с чийто т-шърт е, сред сезонните бири:

Репликата, че стилът сезон не означава сезонна бира не е съвсем вярна – тя е сезонна, както и Кантийон, коледните и всички, предназначени за определен сезон. Но това не значи, че всички сезонни бири са от белгийския стил сезон.

Белгийски е и стилът голдън ейл, но това не значи, че когато колегата съдия Лана Свитанкова представя пресъздаването на този стил в родната ѝ Украйна, той не може да се казва Украински голдън ейл. Главната разлика – няма добавена любимата на белгийските пивовари канди захар. А дали е исторически стил? С малко въображение можем да приемем, че както в момента в Украйна се твори най-новата история, така и стила може да го определим като нео-исторически. И да оценим черния хумор в името на пивоварната:

Подобна история ми разказаха Лукаш Провазник и Иржи Чейка от пивовар Койетин за съвместната им бира „Херитидж лагер 1927„. Запитани от фестивала дали има исторически бирени стилове в Чехия, те се заиграват с уж намерена рецепта от 1927 и издирват традиционен чешки малц и хмел. Ечемикът за първия се произвежда именно от 1927. Последният се произвежда в опитна станция – разбира се, в Жатец, само 40 кг годишно, като става дума за бленд между хмелове от 20-те и 30-те. Тогава са популярни и варките с двойна екстракция (double decoction). Разбира се, не варят в дървени варилни каци. След много „наздрави“ ми признаха, че това с рецептата е трик, но мен ми хареса историята на самото признание за „Херитидж лагер 1927“ (на т-шърта на Лукаш).

И ако хмелът им може да бъде заради редкостта си приет за „исторически“, какво да кажем за лишеите, тествани от различни пивовари, съответно с и без традиции при вкарването им във варките на различни стилове. Всички познаваме балтик портъра като тежък сладникав лагер, но латвийският с еленов лишей на Лабиетис нямаше и помен от подобни характеристики. На следващият ден бе ред на Мис Ликени на италианската пивоварна Бионок – сезон с дъх на полянка.

Северна Европа, разбира се се вписа чудесно в мита за бирения Север и винения Юг, който Лоренцо и Винченцо разискваха с водещата Яна Спиридонова в прякото ни предаване по БНР – Радио София. Андрус от естонската Сааремаа ни представи семейната кодуолу, варена в открити съдове. До него, латвийските „каменни“, варени, както показва името им в стария немски стил „щайнбир„, за който говоря в книгата, но в случая с брезови клонки, да, същите, с които си пляскат гърбовете в сауната. На снимката – посланикът на финското сахти, Пека (в жълто) оценява традиционноста по съседски.

Северната сага криеше немалко изненади, като исландските медовини Олдур и доста по-силната, но и приятно мека Илур, като и двете имена се превеждат общо, че ще ти запазят топлината. Колкото за топлината на исландските усмивки, семейството пивовари на Инолфур не се отличават особено от южняците, особено Дагни, чието име знам как се пише, но тя не пожела да ме мъчи да го произнасям правилно:

И малко преди финала на втората част – последният норвежец с фамилия Родебак (да не се бърка с белгийците Роденбах, въпреки немско-холандските му корени), свободно говореше сръбски и ми разбираше почти всичко като бавно му говорех на български. Коледната бира на Карл Родебак е сварена естествено с мая квейк, за която говорим в книгата, хвойна и пушен малц. Слабата ѝ газировка бе достатъчна да си я представя загрята пред открит огън в Трондхайм, но в случая слънцето на Венето бе достатъчно за да я поема изстудена. Сигурно ще попитате откъде Карл е научил сръбски? Ами с булка от пивоварско потекло от Нови Сад как няма да го научи!

Норвежката мая е нещо като съвременна мания, като тази по норвежкото дърво от едноименния хит на „Бийтълс“. Подвластен ѝ е Юлиан-Груте Пиер, който я държи на съседен кран като Северен блонд до Белгийски блонд с корейски подправки. Само като си помислим колко е добре, че белгийците нямат Закон за чистотата на бирата. И как такива вкусотии няма как да присъстват за масовката по същото време под мюнхенските шатри.

В третата част ще дегустираме южнокорейска бира с кимчи, индийска от Гоа с кашу и други ферментационни експерименти, а сега обещаното от миналия път представяне на Требаселеге като място, където трудно се връзват приятелства само с мляко. С нас е организаторът на фестивала, Винченцо Матерацо: „Живея тук от 2004, това ми помогна да израсна и в културно, и в бирено отношение. Това са хора, които не спират. Затова и реших, че на фестивала трябва да съответства този неформален климат.“