Преди десетина години представихме включването на белгийската пивоварна традиция като нов член в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Чест, която бе отказана малко по-късно на Бавария и техния Закон за чистотата на бирата.

За тези неща говорим в книгата „Езиците на бирата“ и тук в сайта ѝ, дори имаме архивиран репортаж с организаторите на Brussels Beer Challenge по същия повод.

Също тук, в главата Изкуство и бира представяме посветените на сюрреалиста Рене Магрит прекрасни белгийски бири. Първоначалното ми намерение бе само да допълня поста с информация за последната такава, сварена и предлагана в родния му град Лесин, наречена просто Ла Рене.

Облаците в картините на Магрит, рисувани върху бутилки (по липса на платно) по време на Втората световна ме пренесоха към едни други облаци, рисувани доста по на юг от един друг художник, който също като Магрит имаше в родината си година, посветена на годишнината си. Поетът на Средиземноморието, Жоакин Сороя, се оказа, че също има посветена на него бира, макар и от Алт-Пенедес, малко по-далеч от рожденото му място.

Агуйонс ейлс се оказа, че в сътрудничество с брюкселската Брасри де ла Сен са сътворили Кюве Сороя, смесен тип ферментация, остаряла в барик. На етикета ѝ не е отбелязана обаче мацерация на грозде, каквато имаме при техни други бири с москател и с мерло, нито с кумкат, каквато също правят.

Това ме накара да потърся картина на Сороя, свързана с бирата и първото, на което попаднах бе негово платно, неотдавна закупено от Кралската галерия в Лондон „Пияниците в Зарауц“. Нека цветът на питието на рисуваната в 1910 г. картина не подвежда – не е бира, но е една от братовчедките ѝ, сидрата. Зарауц е в Страната на Баските, където сидрата е не по-малко типична от тази по цялото атлантическо крайбрежие, от британските острови, Нормандия и Бретан до Кантабрия и, разбира се, Астуриас.

Традицията и културата на сидрата са неразривно свързани с ябълката, за да не кажем от Адам и Ева. В сесията си през декември 2024 в Асунсион, Междуправителственият комитет към ЮНЕСКО за запазване на нематериалното световно културно наследство, единодушно включи в листата му и астурийската традиция на сидрата. Отлежаването след ферментацията на „сладката“ сидра с подобна на бирената мая става в бъчви, от които и до ден-днешен в Страната на Баските се налива в максимално отдалечена чаша. (На снимката, два пъти по-младият автор започва обучението си.)

От края на по-миналия век се налива и в бутилки, от които в Астуриас чашата се „цели“ отвисоко. В Кантабрия имат нарочни високи поставки за шишетата, откъдето се изливат на сътрапезниците. При всички случаи, въглеродният двуокис при ферментацията се „съживява“ и за дегустиращия остава пълния вкус на пресна ябълка. В Бретан пък се сервира в порцеланови купички, каквито можете да откриете и в култовото с керамиката си галисийско градче Саргаделос. Естетиката преди всичко!

И понеже вече стана дума за социалния характер на сидрата, каква друга музика, освен някоя от версиите на Юн Сун На на представената в 1888 Астуриас на Исак Албенис, част от неговата Испанска сюита опус 47.