Отбелязването на Новата година в Испания е на площада, а в последните секунди на старата година не говори нито крал, нито премиер – ТВ водещите с 12 зърна грозде изпращат последните мигове на годината, след което взимат стоящи до тях чаши с кава и вдигат наздравица с хората по площадите. За същите отдавна има еднократни чаши, дори по-малки бутилки на винт и какви ли не улеснения. До тази година. Обществената каталунска телевизия фокусира водещите Мики Нуньес и Клаудия Есканес в дванайсетия час с… надигнати две шишета Естрея Дам:

И стана страшно. Още на другата заран заваляха остри реакции от сектора на винопроизводителите – та Каталуния е най-големият от тези на кава. Наименованието е контролирано за традиционен метод на производство (шампеноаз), но не и географски и има прекрасни образци от Утиел-Рекена (в съседната Валенсианска област), естествено и в Риоха и в Навара. Да не говорим, че малките независими каталунски изби, за една от които съм писал отдавна в ДиВино (Рекаредо) създадоха свое контролирано наименование с много строги критерии за количество, качество и местоположение (Корпинат, oт Corazon de Penedes – сърцето на Пенедес). Така че положението с кавата не е никак „розово“, въпреки хубавите кавас росадос.

Енолозите и енофилите в реакциите си не бяха срещу бирата по принцип. Наблягаше се на традициите (колко познато), на „продуктовото позициониране“ (пивоварната отбелязва своята 150-а годишнина в 2026) и на отказа им производителите на кава да влязат в спиралата за най-скъпо платените реклами (веднага преди и след 12-ия час). В интерес на истината, традициите са нещо доста съвременно, по времето на нумантийците, населяващи съседен Арагон, селията (вид местна бира като египетския зитум) е била всенародно почитана, да не говорим, че крафт бирената „революция“ в Испания има основен бастион именно Каталуния. А и Аугуст Дам в началото си също е бил „крафт“, който и сега е сред малкото индустриални пивоварни със собствена Коледна бира още от 50-те години на миналия век. И тяхната „Дует“ от 2021 бе добър опит да се съберат в едно бирата и виното (от сорта гренаш).

Нямаше как да не се консултирам по темата с Микел Руис, организатор на най-голямото бирено събитие в Средиземноморието – Биреният фестивал в Барселона и предхождощото го състезание, на което от доста години имам честта да съм част от международното жури. Микел ми обърна внимание на още няколко аспекта, освен притеснителната за мен естетика за наздравица „ал моро“ (направо от шишето, а именно:

• предвидимостта на подобно нещо пред вид нишовата позиция на кавата и виното, като предназначени за „специални моменти“;

• широкото възприятие на масовия продукт, бил той индустриална кава или бира, по неговите думи „неутрален, без собствен характер, не притесняващ никого, лесен, харесващ се на всички, разпознаваем„

Според Микел дискусията би станала много по-интересна, ако в подобен случай става дума за това, какъв продукт бихме искали да свързваме символично с подобни празници и чествания. За него елитизмът, особено в комбинация с висшата кулинария би навредил на винарския сектор, отдалечавайки обикновените хора от естественото за всеки регион, без да бъде екслклузивно, съчетаване на местни храни и напитки. И завършва, че ако целта е нова публика, не трябва да се притесняваш, че тя навлиза в „твоето“ пространство, а че ти не искаш да излезеш от него.

Не съм учуден, още повече в седмичната кулинарна притурка на Ел Паис доста кулинарни критици критикуват именно „премиумизацията“ на обикновените, всекидневни тапас на клечка или топли „бабини“ манджи. Учуден съм как досега няма нов бранд „бирата на дядо“.