В такива моменти наистина завиждам на себе си. Навръх рождения си ден, с уникална трапистка бира в ръка, насред златната долина. Кръстена е така от тосканската принцеса Матилда в 11-и век, след като пъстърва изважда от езерцето изпуснатия пръстен от падналия в битка любим.

За да се превърне в емблема на Orval – цистериански манастир, известен по света с уникалната, тройно ферментирала едноименна бира. Манастирът с малката пивоварна вече са обиколени. Медните казани за варене от началото на миналия век стоят във вечността на троновете си. Зад тях – нежното зелено на полята и огледалото на карстовия извор – същият с пъстървата и пръстена, чиято леко варовикова вода ще измине тайнството на превръщането си в божествена напитка.

Между казаните и извора е само разпятието. Това е видимата част. Зад стерилна стъклена преграда ме чака невидимата, виртуалната, магичната.

………………………………….

Бирата трябва да се пие минимум 6 месеца (според приятелите ми от джаз-фестивала в съседния град – поне година) след производството. Ако се гледа етикета, просто се вадят 4 години от датата на годност. Но най-търпеливите ценители си оставят поне по една каса да отлежава на тъмно (но не и в хладилник!) много повече от петте години, определени по европейските регулации. Тогава хмелът отстъпва в общия букет, но до мадейризация е изключено да се стигне: ароматът се доближава по-скоро до старо порто, а утайката от маята задължително се долива след като чашата е с около пръст бира над дъното – така ще дегустирате две различни бири.

Минават пет години. Всяко лято имам щастието отново да съм в Орвал и да дегустирам поредната реколта. Нещата в общи линии са същите, но в детайлите има съществени разлики. Бирата е станала много по-популярна по света и оттам нуждата за по-голямо производство довежда до острата дилема за разширяването на производството и съкращаването на ферментационните процеси – предимно вторичната и третичната (в бутилка). Трудно вече се намира бира по-стара от месец. Вече няма и помен от откритите ферментационни.

………………………………………….

Минали са още няколко години, бирата вече се намира трудно в съседния Флоранвил, да не говорим за Брюксел или фрий-шоповете на летищата. В манастира е достъпна само в подаръчни комплекти с чаша. Но за сметка на това има голямо разширение на страноприемницата. Вече е на два етажа, с огромна открита тераса.

Но най-важното е промяната в наливния, бивш „малък“ или „зелен“ Орвал. Няма и помен от разреждането с вода на нормалния. Просто на мястото на сухото охмеляване имаме „свежо“ (wet hopping). И двата пъти, когато съм имал щастието да я дегустирам (последно – в края на август 2022), решително я предпочетох в горещия ден пред „нормалната“ (едномесечна).

За щастие, „десертът“ бе двегодишна остаряла на малко по-висока, но доста приемлива цена и по всеобщо мнение, най-впечатляваща от трите. И докато за другите, температурата на сервиране бе около 8 градуса, тази само се развиваше на избената (14-15) и не пострада с лекото си покачване през десетте минути на дегустацията. Е, и Светият Граал имаше своето значение!