В разгара на едно лято в началото на века, медиите съобщиха за свършването на най-рядката бира в света – Westvleteren, варена в манастира St Sixtus. Седмици по-рано, без да подозирам това, си бях уговорил среща в клауструма на същия белгийски манастир и ето ме пред прага на истината. На истината за най-силната и най-рядката от седемте трапистки бири в света тогава.
………………………………………………..
Самото разположение на манастира е спомогнало за запазването на ореола на тайнственост. Ако подобно на мен с разпечатана карта от интернет тръгнете на стоп до заветното място (в 2003 нямаше гугъл мапс и смартфони), едва ли ще попаднете на указателни табели или поклонници с автомобили. Туристите обичайно са с велосипеди, а пословичният ми късмет и този път проработи – бях любезно доставен от един производител на лебеди, на когото първо се наложи да помогна при разтоварването им в близката ферма. Той ме успокои, че бира има, но само за консумация на място.
В това време се появяват чашите ни с шоколадова течност и фина половинсантиметрова пяна. За разлика от другите трапистки манастири, тук използват само местни суровини и резултатът е достоен. Все пак да не забравяме, че манастирът в сегашния му вид е издигнат между 1831 и 1840 г. от търговец на хмел – столицата на белгийския хмел, Поперинг е само на 7 км оттам. Спомням си първото си съприкосновение с най-силната Westvleteren – преди 7 години тя бе с 12 градуса алкохол, към 2024 е само с 10,2.
Повече за инвестиционните измерения на Westvleteren – в съответните ѝ книжни страници.
