Един град в Европа има вековната слава на столица на диамантите. А държавата, в която се намира, има още една вековна слава. Тя е свързана със стотиците ѝ видове бира. А дали бирата също може да е бижу, преценете сами.

……………………….

Шеговитата белгийска бира Arogante има за слоуган “Bier maakt Eendracht/La Biere fait l’Union” (познатото ни „Съединението прави силата“ все пак е взаимствано, както доста от Търновската конституция, от белгийската). Въпреки различията на първа дегустация между валонските, залагащи на горчиво-сладкото и фламандските, залагащи на кисело-сладкото, бъдещето на Белгия е стабилно – едва ли националистите в двете области ще накарат валонец да не харесва и не консумира Вестмале и Вествлетерен, както и фламандец да не оцени Рошфор, Шиме или Орвал.

……………………..

Няма да давам адреса на мястото, където открих и опитах над 10 бири с отдавна изтекъл (според евроизискванията) срок. Най-младите бяха от няколко години преди края на миналия век. На тях е отделен раздел в менюто, където има предупреждение, че се гарантира съдържанието само на тези, затворени с метална капачка, а затворените само с корк (предимно бутилките от 750 мл) могат да имат несъвършенства.

……………………….

Оставам при съпрузите Лийн и Вик и семейния им бирен дом. Лийн приема поръчките, търси съответната за периода чаша и сервира, Вик слиза до избата след всяка поръчка и казва една-две думи за добрия избор на госта. След първата ми Blonde des Pères sur lie (1999, 7°) пред мен вече е Adriaеns от същата година. Имам чувството, че съм открил древния вкус на медовина, въпреки първоначалния стил oud bruin (една от малкото без киселинност) и тръгвам да си водя записки.

Старият хит на „Dire Straits“ придобива нови звучения – вече съм на бири от годината на излизането му. „Walk of Life“ и St Benoit brune се отъркалва като добре бухнала питка, а послевкусът ми е изненадващо приятен – никога не съм се мислел за фен на сметановия крем с какао.

……………………

Сигурно имах нужда от още контрастни преживявания, защото малките испански зелени маслини просто плачеха за най-старата и въпреки това достъпна за джоба ми бира – Imperial Scotсh Ale от 1970, 6°.

Попитах неделикатно Вик още колко може да издържи избата му на подобни търсачи. „С идеализъм като моя“ – каза Вик – „още много. Това е страстта, която ни крепи с Лийн„.

С тези си думи вместо подарък ми подава една от тристата бутилки на най-малката и съответно най-скъпа пивоварна в Белгия – да я споделя със съседите си по маса. „Излишно е да ни благодарите„, допълва Лийн. „Имаме усещането, че сме част от една история, която трябва да бъде споделена„. Няма да ви казвам, че това всъщност ме накара да преодолея егоизма си и да ви кажа името на града, където с малко търсене и вие може да стигнете сами до скритите съкровища на Даймъндленд.

Минават десетина години, отново съм с тях и приятелите ми – съдии от половината земно кълбо (нямаше австралийци и Люси от Южна Африка). Дъг прави лайвстрийм за бразилските си фенове около четвъртвековен ламбик, останалите вертикално дегустират Томас Харди, Вик накуцва при всяко свое слизане до избата, Лейн мило ни гледа като любими внуци и стрелка над рамената ни недискретни шумни московити.

Не знам дали ще я видя отново, напомням ѝ как при първото ми идване ме е почерпила с бира от рождената година на сина ми и тя ме поправя – не е било първия път, а когато съм се върнал да им подаря екземпляр от хубавата книга, където и тях ги е имало на снимка.

…………………………….

Прегръщаме се и след няколко години с доза страх звъня на вратата. Там вече се влиза с фейс-контрол, хората са много възрастни и не отварят току-така. Усмивката им е същата, не си правя труда да им припомням кой съм, защото те вече са на друга планета. Бирата остарява с нас, помъдрява с нас, със сигурност и изкуфява с нас. Но за разлика от нас, не отива в небитието.

………………………………………….

Антверпен може да бъде и бирено преживявaне в едноименния двудневен панаир, където си даваш сметка, че колкото повече знаеш за бирата, толкова по-малко знаеш. Или ако ти затворят едно сетивно усещане, колко трудно е да дегустираш с останалите и да познаеш коя е тъмна и коя е светла, коя е по-силна като алкохол и коя  по-слаба и т.н.

Срещаме се стари познати, говорим по холандското бирено-джазово радио на Федор Вогел и оценяваме работата на дизайнерите на нови чаши, художниците на етикети и… местните пивовари, които за събитието са извадили буре барли уайн с подходящото блусарско име Бари Уайт. Е, бирата се води империъл стаут и е остарявала в бурета от калвадос с парчетата на Бари Уайт. Как да не помогнеш в изпиването/изпяването!

Къде наблизо е пивоварната с първия сингъл малц уиски и какво друго не трябва да се изпуска като част от скритите съкровища на Даймъндленд – в изданието, чиято стойност за някои може да е като на добре шлифован диамант.