Няма пълен каталог на световните капачки, тъй като никой не ги е гледал насериозно от изобретяването им в края на 19 век почти до днес – нито производителите им, нито пивоварните. Така че, дори и най-големите колекционери в света със своите над 200 000, нямат и една десета от моите български бирени капачки (около 950, 150 повече от първото издание на книгата в 2009).

Въпреки, че митичните колекционери, братята Поулсен от Дания са ходили в Индия, откъдето си донасят над 50 кг капачки – там те се продават за вторична употреба, лично аз предпочитам историята на Ружа, която в Анкгор-ват пие десетина бири с мъжа си, защото всяка е с различна капачка – детайл от едноименния храм – шедьовър.

Без да искам да разочаровам начинаещи и бъдещи колекционери на бирена атрибутика – не винаги красотата на капачката съответства на качеството на бирата. Да не говорим, че отлични бири нямат брандирана капачка. Или не я сменят с десетилетия, като някои трапистки (Орвал, Рошфор). От колекции можем да научим например колко много белгийски пивоварни, някои – несъществуващи днес, са правили „трапистки“ бири – подробности и илюстрации в съответното приложение.

Но защо да се затваряме с капачки, когато можем да живеем като нефилтрирана и неконсервирана бира? Или както пише на заглавната капачка от Балеарските острови: „не събирайте неща, събирайте моменти“.

По Беко: „миг от вечността/да се научим да го уловим и продължим/да предизвикаме безкрая/с един крак вече сме в рая“.

А каква е вашата колекция? Ако случайно имате бирена капачка от страна, която липсва в колекцията ми (островите Кук например), един надписан екземпляр от книгата е ваш!