С Пит сме се засичали неколкократно без да си давам сметка, че сме имали сходни търсения в книгите си – както за мястото на дизайна (книгата му Beer by Design е от 2020), така и за съчетаването на бира с музика. Именно съчетанието на изкуството и науката е темата на току-що излязлата му книга Tasting Notes. След като я поръчах, прочетох и преслушах (и тя като „Езиците на бирата“ има QR код с нарочен плейлист), открих, че междувременно Пит ѝ е направил напоително представяне, пред EBCU – Европейската асоциация на бирените консуматори – организация, за която ви говоря в моята книга. Издатели този път са му британската асоциация за истински ейл (CAMRA), чиито представители бяха значителна част от публиката ми на Откритата сцена Централни хали.
Книгата на Пит ми откри много нови неща, както и очаквах. Разликата в поколенията и в географията го обясняват. Светло завиждам като филолог на краткото му многозначно заглавие. Да, комбинациите на бележки и ноти с дегустация и вкус на първо четене са 4. Но да не забравяме, че на български, вкус значи две неща на други езици: на английски taste/flavour, на френски – goût/saveur, на испански gusto/sabor. В дегустационните ни листове понякога второто значение е mouthfeel (синоним на усещане, текстура). Трите нотни ключа на корицата също подходящо въвеждат в основните параметри на досегашните научни търсения, използвани от автора. А те са най-вече честотните съответствия на основните вкусови възприятия. Ниски честоти за горчивото, високи – за киселото. Пианото пък е най-съответстващо на сладките нотки (ето – и в българския можем да говорим за вкусови усещания с „музикални“ термини).
Първата част на книгата въвежда в теорията и практиката както на вкусовите, така и на слуховите ни възприятия. Цитират се публикации, ревюирани от професионалисти. Подготвени сме за по-малко или повече неочаквани комбинации, които са в сърцевината на втората част на книгата, където 45 бири са съчетани с 45 музикални композиции. Първо се представя бирата, после – съответната музика и последно – принципът на съотнасяне. През това време слушаш съответния трак – около три минути средно за 2 страници текст с илюстрации.
Всичките бири са ми стилово познати, дегустирал съм над две трети, около една трета са сред най-любимите ми. Много ми бе приятно да открия нови английски производители и непозната за мен музика от алтернативната брит сцена. Няма как да не споделя Black Vinyl Nitro Stout (Signature brew) и съответствието ѝ с Ета Джеймс, която, както самият Пит признава, е част от техния плейлист за тази им бира. Както и непознатия до този момент за мен факт, че едни от любимите ми нови белгийски крафтъри t’Verzet кръщават буретата за отлежаване на рок музиканти – от любимите им Рамоунс до Джими Пейдж, останалите ще си ги откриете на снимката по-долу. Не че лично бих предпочел прекрасния им oud bruin в компанията на Public Enemy, но не бих го и отказал само по подобна причина.
Говорим все пак за вкус във всеобхватността на термина. Логично е Пит, който представя доста отдавна тази си идея по бирени фестивали с музика, да я развива с наличното в момента, и като бира, и като банди. Тези му импровизации и апроксимации са убедителни и чрез своята естественост. Личният ми опит е от джаз-фестивали, на които съм представял специални бири и мога да оценя ситуациите, които всеки път изникват пред Пит, но и английския му хумор, с който ги разказва, като например да съчетава бира от фестивала с група, която свири там след час, без самата група да си има и понятие кой е Пит и защо го прави.
Надявам се следващият път, когато съдбата ни събере, да можем да си поговорим за разликата между изкуство и наука в подхода към двете ни общи любими неща – музиката и бирата – сходни като изкуство различни като научен подход.
Е, Бари Уайт може да е и отлежал в буре стаут (видеото горе), нищо, че басовият му тембър в случая не резонира с горчивина.
