В долната галерия показваме по-голямата част от представяната като „трапистка“ бира, в някои случаи на съществуващи до днес пивоварни, в други – на затворени.

Aulne (Аbbaye d’Aulne, A.D.A.) като абатство е разрушено по време на Френската революция в 1794. Стените му са запазени и до днес, едноименната бира („трапистка“ и „абатска„) се е варяла от две несъществуващи пивоварни, после – коледната и бялата им бира – от филиал на Хайнекен, сега наличните са от Val de Sambre и са достатъчно пивки за цената си в големите вериги.

Pick по-скромно се е отбелязвала като „тип трапистка“ от несъществуваща днес пивоварна в Брюксел. Подобни претенции заявяват от друга несъществуваща пивоварна във Ватерло (Стрепи-Бракени).

До 1966 съществува малцерай-пивоварната в Дур, провинция Ено, където незнайно защо представят Рубенс също като „тип трапистка“ бира. По цвета съдим, че е double.

Ето и тяхната Double Moine. Как ли биха реагирали съвременните дами, ако им се предложат „двама монаси“, при положение, че за господата е „vieille saison„, богата на витамини В и С.

В същата провинция, до 1958 има 2 варианта „трапистинска“ – „луксозна“ и „много силна“, от пивоварна Renaux в Гран-Рийо. На техни подложки и етикети отчетливо е напомнено „да не се сервира ледена“. Надписите в долната част, че „укрепва белия дроб“ едва ли са нещо повече от заигравка със симетричните надписи с името в горната част.

Един от синовете на основателите възражда за кратко семейния бизнес в 1964, неговата дъщеря се включва в 1995 и вари тяхна бира в 2005, успоредно с търговията с вино и организацията на винени и бирени салони. От 2022, бизнесът е поет от единия от правнуците, Франсоа.

Явно увлечението по трапистките бири в провинция Ено (там е Шиме) е не по-малко от това по „здравословното“ им пиене. Затворената в 1967 Потвен-Сент Арну (Жемап), определя стаута си като „лекуващ слабите и предпазващ силните“, а единият от белгийските бирени светци е лик на „трапистката“ им бира.

Жюме е в района на Шарлероа, също част от провинция Ено, която разглеждаме от известно време. Пивоварната им Койет затваря в 1951, а техните Трап‘ са цели три вида: ейл, силна и мартенска.

Witkap вече не са „трапистка“: от края на 70-те до днес се варят в Нинове, като първата им пивоварна в Брасхаат (Drie Linden/Verlinden) затваря в 1979. Да не забравяме, че те правят преди почти век първата трипел.

Но отците не са само с бели качулки и от лимбургската Смеетс (затворена в 1970) отговарят на „белите трапистки“ с „кафяви трапистки„. За разлика от „белите“, вече отдавна са забравени.

Поне до 1986 е съществувала антверпенската Де Херцог, произвеждаща „Trappistiener Sanctorum„, от която са останали за спомен чаша и подложка.

Пак в Антверпен, до 1936 съществува пивоварната Cordemans, а след фалита ѝ, синът, Фердинанд поема Der Abdij в антверпенския район Кил, които предлагат собствена „трапистка“ бира.

Оставаме в Антверпен, където до 1999 съществува пивоварната Villers, поела от съседската Van Assche производството на „трапистка“, прекръстена впоследствие на „абатска“.

Явно Антверпен (както и Ено) – поради близостта на Вестмал, също е район, където винаги интересът към „трапистки“ бири е позволявал всякакви предложения, каквото е и Бруно на затворената в 1970 Бейренс.

В Източна Фландрия е останала една „трапистка„, днес продавана за „абатска“ (Борнем) в кутия с други 5 на Ван Стеенберге (бивша Биос) в немска дискаунт-верига на добра цена.

До 1956 представяната като „трапистка“ Beaulieu се е варила в затворената тогава пивоварна Наус-Паувелс в Оуденаарде. Към 1961 виждаме, че същата бира и прилежащите ѝ атрибути (включително телефон) вече се вари в недалечното (5 km) Етихове. Самото абатство Beaulieu е по средата между Етихове и Оуденаарде и податките за създаването му като женски метох са от малко по-късно: 1290.

В Източна Фландрия (отново), към края на 50-те се прави още един опит за уподобяване на „трапистка“ бира – Vader Abt от затворената отдавна семейна пивоварна Верхофстеде в Ниеувкеркен-Ваас. С това приключваме с провинцията, съседна на най-фамозната истинска трапистка, Вествлетерен (Западна Фландрия).

В посветената ѝ глава в книгата разглеждаме отношенията ѝ със съседната пивоварна във Вату, където под името Сикстус се варят трапистките им бири. Ето и един поглед върху подложките, сочещи и двете места като „родни“. Знакът със звездата и кръста е на Вату.

Липсва, както виждаме и уговорката, че бирата е трапистка, за разлика от подложки на самия Вествлетерен. Но ако има градче – „шампион“ с цели две „трапистки“ марки, едната от които, както видяхме е с покритие, това е Вату.

До днес те произвеждат прокламираната навремето като „трапистка“ Kapittel, по-рядка срещаната, но с превъзходен местен хмел „Popperinge hommel bier„, за която говорим в книгата, като доскоро правеха и „абатски“ под името „Пивоварна Капител„.

Манията по „трапистките„, както установяваме и в други провинции с истински трапистки манастир-пивоварна е не по-малка в Западна Фландрия. Разрушеният, както повечето подобни манастири след Френската революция в 1796 цистерциански манастир Тер Дуйнен (букв. „на дюните“) също е в основата на опита за „трапистка“ бира на затворената в 1969 Стасехем в Харелбеке. Като „абатска“ тя се вари от майсторите на „розовите слончета“ Хюиге-Меле. В наши дни, в самото Стасехем, на 4 км от Харелбеке вече има нова микропивоварна-ресторант, без връзка със старата.

В същата провинция е Ингелмюнстер, за чиято пивоварна Kasteel говорим в книгата. Малко известно е, че и те не устояват на „траписткото“ изкушение за една от бирите им. Още повече, самото абатство е „дъщерно“ от 1175 на горецитираното „Тер Дуйнен“ и има неговата съдба – и то е разрушено в 1796 от Френската революция, за която става дума нееднократно в главите, посветени на трапистките манастири по днешните белгийски земи, създадени от бягащи от революционните пламъци монаси.

От другата ѝ страна е Фламански Брабант, където затворената в 1979 Серкел (производители на представената на друго място в книгата Гилденбиер) дават тяхна интерпретация на т.н. „тип трапист„.

Капачката при заглавието е от затворената в 1963 Ван Велтем, отново във Фламандски Брабант. Едва ли е случайно, че затваря година след забраната каквато и да е бира, варена извън трапистки манастир да се именува „трапистка„.

В същата провинция (Неерийсе, близо до Льовен), затворената отдавна пивоварна Св.Петър/Бруфаертс не е чужда на тенденцията, че „трапист“ продава по-добре.

В съседното (8 км оттам) Оверийсе, пивоварната Лотвоет (собственост на Артоа от 1954, затворена в 1980), вари до 1977 Леф, също представяна като трапистка. Е, вече отдавна не е. А Артоа е част от гиганта АБ-ИнБев.

Тези три „трапистки“ пък са дело на съществуващи и проспериращи до днес големи и средно големи пивоварни групи, Дювел, Сили и Хет Анкер. Разбира се, марките отдавна не са част от асортимента им.

При посещението ни на последната по време на Brussels Beer Challenge в Мехелен в 2018 нямаше следа от Кардинал, но на базата на Gouden Carolus вече бяха дестилирали първия белгийски сингъл малц.