В главата за изкуството загатнахме някои от художниците, с отношение към бирата. но има и такива, които са използвани в бирения маркетинг векове след смъртта им. И други, които в наши дни не само, че нямат нищо против да превърнат любимото си питие в произведение на изкуството, а и обратно – тяхното произведение да бъде заплатено като продаващо по-добре самата бира. Ето една малка галерия с любимото питие от преди Рембранд до след постимпресионистите.
Повърхностният поглед върху следващите примери няма как да не обособи два периода, когато бирата е, ако не в центъра на вниманието на художниците от съответните школи, поне неразделна част от техните сюжети. Фламандската школа и импресионизмът – за тях иде реч. Представяме ги последователно.
Започваме с нещо малко. То може би е първото запазено изображение на процеса на правене на бира в Германия. Годината е 1388, книгата – „Хроника на Конрад Мендел“, миниатюрата – „Монахът-пивовар“. За символиката на т.н. „звезда на пивоваря“ говорим в главата за маята.
Хронологично следва витража на катедралата в Турне (днешна Белгия), датиран около 1490. Калибрирането на бирените бурета е сериозно и със сигурност, богоугодно дело. Да не забравяме, че освен с индулгенции, църквата усърдно е търгувала и с груит. Повече за него, в главата за хмела, заменил го официално броени години по-късно. Случайно или по-скоро не, това съвпада с появата на протестанството.
Горе-долу по същото време, в една друга катедрала, в Леон (Испания) дърворезба с хмел съвпада с идването на фламандските пивовари, съпровождащи император Карл Пети, станал за Испания Карлос Първи. И до днес най-много хмел в Испания се произвежда в същата провинция.
Иначе в живописта, началото тук е с Албрехт Дюрер (1471-1528), когото освен в посветените му Lost&Found Dubbel (Lost Abbey-с негова картина в етикета по-горе) и Patricier Pils, откриваме и в посветената му в Нюрнберг кръчма „При Дюрер“:
Adriaen van Ostade (1610–1685) го откриваме в един малък, но много ценен музей в Хага, Mauritshuis. Цигуларят свири, според мен, пред кръчма, чийто собственик с голяма (непрозрачна) халба (бира) се наслаждава на съчетанието бира/музика:
Горе-долу по същото време (1640-50) е датирана творбата на Давид Тение (Лувър), погрешно представяна понякога като „Пияч на вино“. Но ако подобни грешки са разбираеми при превод от арамейски на старогръцки, със сигурност в 17 век оранжевото вино едва ли е било толкова популярно, че да го рисуват по местата на ечемиченото вино.
Към 1656 е датировката на „Сводницата“ на Вермеер, където питието на доволния клиент няма съмнение, че е бира. Когато за пръв път попаднах на Гар дю нор в Брюксел между два влака и се учудих, защо трябва да звъня да ми отворят врата под светеща реклама на трапистка бира, съмненията ми се изпариха при даденото ми обяснение, че имам избор между бира (2.50) или бира с „консумация“ (75). Все пак става дума за началото на века.
Петрус Ставеренус (1604-1684) дава доста дълго име на творбата си, от което първата част поне според мен е достатъчна – „Алегория на вкуса“:
Джордж Морланд неслучайно дава името си на отлични английски ейлове в наши дни с девиз „Артистизмът в пивоварството (Грийн Кинг). Още в 1791 Морланд рисува „Пред вратата на пивницата“. Да напомням ли, че пивоварната е създадена от семейството на Греъм Грийн?
Петер Клаес (1597-1661) не е от художниците, които привличат тълпи в музеите. Холандски специалист на кръчмарските натюрморти, той е сред любимците при търсачите на бирени барове с „автентично обзавеждане и атмосфера“. Натюрморти с бира, с вино, със сирене, с бутове шунка – всичко, от което и до ден днешен „естетите на вкуса“ излагат на показ:
С това завършваме (засега) първата част от бирената галерия, посветена на фламандските (в по-голямата си част) майстори. След тях бирата ще претърпи метаморфоза, изобразителното изкуство – също.
