Skip to main content

Макар и отишъл си от този свят горе-долу с появата на лагерните бири, първият ни протагонист оказва своето влияние върху появилото се във Франция течение, чиито творби днес достигат цени, достатъчни за изграждане на (средно малка) пивоварна.

Хокусай (1760-1849) едва ли има нужда от представяне. Няколко пъти японския бирен гигант с добро европейско присъствие Асахи се обръща към неговото творчество като имидж на бирите си. Началото е с обикновен пилз, но в 2020 „рецидивираха“ с ограничената, отлежала в малки бурета серия, посветена на рисувания и от него Фуджи:

По времето, когато в Япония се заражда Асахи, във Франция набира скорост Brasserie de la Meuse, просъществувала до 1966, но оставила ярки следи в ар нуво плакатите си, дело на двама чехи – Людек Маролд и далеч по-известният Алфонс Муха:

Моделът, символизиращ чистата вода на бирата (според местния Музей на бирата, където са изложени творбите), инспирира и швейцареца Марк-Огюст Бастар:

Но, вече и като символ на свободомислеща дама (пак според музея), и Фон Робер:

След изкуството на рекламата, обратно при обещаните импресионисти. Дега рисува не само балерини, а и работното им място с дъх на бира:

1877: Кафе-шантан с публика

По същото време твори и Мане – един от художниците, които нямат спиране в бирената тема. От биропийците, до барманките:

1873: Le bon bock. Популярността на стила (тогава – не много силна) светла запада след Френско-пруската война.
Пиещите бира, 1878

Барманката на Мане (1882) е експлоатирана в наши дни като визия на бира, а самият сюжет е пресъздаден в 1954 от Джон Брак (1920-1999):

Джон Брак, Барът – 1954

Жените и бирата са сюжет и при Ван Гог с неговата „Дама с бира в кафе „Тамбурен“ (1887):

Но и бирата като натюрморт, също е дело на Ван Гог. В този случай, както и при първия Пикасо, интересно е, че предпочитанията им са към непрозрачните халби:

Началото на „синия период“ на Пикасо е белязано от потрета на неговия приятел Хауме Сабартес.

Няма доказателства, че е нарисуван в любимото им, отворено и до днес „4-те котки“, но е доста възможно да е така – Пикасо им е илюстрирал първото меню. Който е бил там знае, че това е било по същото време и място, рисувано от Утрийо и Рамон Касас, работил преди това рамо до рамо с Мане в Париж:

Кубистът Хосе Викториано Гонсалес-Перес, известен като Хуан Грис, рисува в 1913 „Чаша бира с карти за игра“:

И отново Пикасо не му остава длъжен година по-късно, като римува спатиения ас с бирата Bass. За китарата, цигулката, кларинета (е, и вестника) говорим не само в главата за джаза и бирата:

1914

Както си даваме сметка, в този период бирата е по-скоро индивидуален, да не кажем, естествен или дори банален избор.

Експресионизмът също не страни от бирата – в 1924 Марсел Громер същу рисува биропийци („Les buveurs de biere“):

Ето и обещания Норман Рокуел – американският „критически реалист“. И за него спорът кое е първо, хлябът или бирата, е излишен:

Бохемката Фрида Кало е обичала бирата Bohemia, с която дори е готвила на Диего Ривера. Той, от своя страна, още докато е бил в Европа, се е автопротретирал с бутилка и пълна чаша бира.

Интересното е, че този автопортрет бележи вододела на творчеството му. В Европа той изучава Брьогел и Гоя. Но от младия хубавец лъха присъща безметежност, на която отговарят и бирата, и лулата.

2010

В 2010 Хайнекен-Мексико на Кало специална бира и организират конкурс за млади художници, вдъхновени от Кало. Успехът е толкова голям, че в 2013 се повтаря серията на Bohemia, посветена на Кало.

2013

Следващата снимка е на една от участничките в конкурса:

Лисбет Ортис: Фрида а ла Боемия

125-годишнината на Магрит, отбелязана с нарочна бира и съответната бутилка, възпроизвеждаща тези на белгийския маестро, е представена в главата за културата. Тук само обръщаме внимание на взаимното им обогатяване на фона на живата природа:

Едно актуално име в света на дизайна, Кристиан Лакроа, споделя: „Бирата е с мен като съм сам или с компания, в малките моменти на релакс в ежедневието. Когато ми предложиха от 1664 (Кроненбург) проекта да облека бутилките и чашите им, на момента се почувствах вдъхновен„:

„Парижанките“

Родената в 1965 Никол Айзенман и серията ѝ от 2007 „Biergarten“, доста повлияна от импресионизма и най-вече Реноар (Бал в Мулен-дьо-ла Галет, 1876), в сайта на Сотби е оценявана между 500 и 700 хиляди паунда. Може да ги инвестира в микропивоварна, ако иска:

Бирени новини и събития в пощата ви!

Не изпращаме спам и винаги можете да се отпишете! Прочетете нашата
Политика за защита на личните данни.