До появата на Международната трапистка асоциация през 1997, множество пивоварни в Белгия са лансирали свои „трапистки“ бири, макар че от 1962 случаите драстично намаляват. По дефиниция, сега само трапистките манастири имат правото да си наричат така продуктите, като не всички притежават шестоъгълния знак „автентичен трапистки продукт“ на бирите си – ако същите не са произведени на тяхна територия, под наблюдението на монасите.

По-особен е случаят с един трапистки манастир във Франция, в градчето Диу до Лоара. Sept-Fons съществува и до днес. Възстановен е като трапистки след завръщането в 1816 на изгонените от Френската революция в 1791 монаси. В 1925 част от тях се преместват във възстановения трапистки манастир в Орвал, където малко по-късно започва варенето на една от най-любимите трапистки бири.

В 1887 започват да варят бира в собствена пивоварна под напътствията на Дом Себастиан. За съжаление, районът е винарски и въпреки, че както виждаме е била предлагана чак на 380 km в Коняк, пивоварната затваря, но можем да подозираме, че настанилите се в Орвал нейни монаси с нещо са допринесли за решението oт 1931 там да се вари бира…

В 1868 монаси от Sept-Fons основават La Trappe в Шамбаран, което е на 300 км от тях. В 1903 антиклерикални закони гонят монасите, някои заминават за Бразилия, но се връщат в 1927, изненада, къде? В Орвал! Струва си да се отбележи, че докато са в Шамбаран, няколко години по-рано от Sept-Fons (в 1872) започват да варят бира, първоначално с горна, впоследствие – с долна ферментация. Когато си тръгват, почти 20 години рецептата им се вари в съседен Ройбон под името Brasserie de la Trappe de Chambarand. Дали имат някакво отношение към пивоварството в Орвал, можем само да гадаем. В момента манастирът е женски и е известен със сиренето си, разбира се – трапистко.

Друго известно и до днес трапистко френско сирене е това от Мон-де-Кат, чиято бира в момента се прави в Шиме и въпреки това, може да се нарече трапистка, но не и автентична. А в действителност, още в 1848, година преди да построят сиренарницата си, монасите са имали вече пивоварна. По стандарите на онова време, бирата се е водила, поне в рекламите си, като не-алкохолна.

Kраят на 19-и век може да бъде отбелязан с появата на няколко други опита за пивоварна дейност във френски трапистки манастири, като започналият в 1877 и продължил само 5 години такъв в Касаня (Гар), както и в два други, от които за съжаление нямам нито артефакти, нито писмени следи като доказателствен материал.

Досега разглеждахме френски трапистки манастири с несъществуваща вече пивоварна. В повечето случаи има наслагване на икономически и защо не – геостратегически фактори, които правят възможно разцвета на траписткото биропроизводство малко по на север, оставяйки французите на винените и вървящите с тях сиренарски традиции.

Но преди да отидем в „комерса“ на т.н. „трапистки“ в Белгия, за отбелязване е случаят на новоприета австрийска трапистка пивоварна с автентичен продукт – Engelszell, която в миналото си е била просто „клостер“. Манастирът е от 1925, въпреки, че на стари подложки има две други дати, 1509 и 1590:

Предполагаемо, бирата се е варила извън стените му – със сигурност е имала склад в Линц, както е видно при първата бутилка. Но дали варките са били в затворената в 1953 Ламбах Щифтс, където също е имало нейно „bierdepot“, можем само да гадаем. Не е ясно, след оттеглянето на последните останали монаси към края на 2024, дали производството им ще остане, но дори и да остане, едва ли ще е с шестоъгълен знак, подобно на белгийския Achel:

Там бях месеци след откриването на микропивоварната в манастира, но това не значи че по-рано бирата им, варена в Уугхарде, не е била наричана „трапистка„. Сега, нищо че е варена на място, поради липса на монаси, вече е само De Achelse Kluis.

За сложните връзки St Sixtus (Westvleteren) – St Bernardus – в съответната глава в книгата, а илюстрациите – в поредната публикация в „Бирена галерия“

Вместо финал – в 1869 се основава трапистки манастир в Баня Лука, днешна Босна и Херцеговина, част от т.н. „Република Српска“. Още с идването си трапистите строят водна електроцентрала, пивоварна, сиренарница, както и училище и сиропиталище. След идването на комунистите на власт, пивоварната започва да произвежда пиво „Нектар“ по рецептата на „Трапистичко“ от 1873. Голяма част от братята отиват в Енгелсцел, за който стана дума по-горе.

Самата Банялучка пивара е национализираната трапистка такава и е изградена върху траписткото гробище, твърди пред микрофоните на ВВС брат Томислав, единият от двамата останали братя към 2022. „Траписткото“ им сирене, разбира се, няма запазен шестоъгълен знак, защото се прави в близък млекозавод.

Това е засега ситуацията с не-трапистките, представяни като „трапистки“ бири, както и с други, истински трапистки, които или вече ги няма, или не са били толкова последователно представяни като трапистки. В интерес на истината, първата Орвал си е била представяна просто като Абатска.