За поредна година количествата изпита бира по света намаляват. Толкова ли е притеснително? За големите концерни, които се отчитат пред акционерите си, може би. Дори пар екселанс бирени нации в отчетите си наблягат на промените в навиците, най-вече на най-младите. Както и на икономическите затруднения, прехвърлящи потребители от ХоРеКа сектора (т.н. „студен пазар“) към домашното пиене на бира.
Сравнявам цифрите за знаковите за ЕС бирени страни: Белгия и Чехия. Федерацията на пивоварите в Белгия отчита една от най-тежките години в сектора. Спадът на потреблението в 2023 спрямо предната година е 5,8%. От 430 работещи пивоварни в 2022, към края на 2024 броят им е 417, като 36 затварят, но отварят нови 23. Износът също спада – общо със 7,5 %, като за ЕС спадът е по-малък, 4,4%, извън ЕС – с цели 22%. Както отбелязахме в главата за тенденциите, покачването при ниско- и безалкохолните бири е относително високо, в случая – 12%, а частта им от цялостната консумация става цели 4,8%. Според директора на Федерацията, Кришан Модгал, реномето на белгийската бира остава високо, както в страната, така и в чужбина. Brussels Times обобщават нещата така „по-малко пиене, повече вкус“. Няма как да не се съгласим.
В Чехия годината е най-лоша след 1963. Томаш Слунечко, Председател на Асоциацията на чешките пивоварни и малцерии отбелязва устойчивостта на тенденцията и спадът с 30% на консумация в кръчми, като отбелязва увеличението ѝ в домашни условия. За разлика от Белгия, спадът в Чехия е около два пъти по-малък на годишна база: само 2,7%. В Чехия младите пият по-малко, като спадът при концентратите е двуцифрен. Любош Кастнер от Чешкия гастрономически институт предвижда в бъдеще кръчмите да се разделят на два сегмента: нискобюджетни и такива, предлагащи по-богати вкусови преживявания. Почти като в Белгия: пиене, но с повече вкус.
Наблюденията ми на Balkan Beer Bash също доказаха подобно твърдение – на втория ден вниманието към уникалните характеристики на предложените бири бе по-високо, отколкото в първия, където същите характеристики бяха като че ли „избройкани“ за сметка на жаждата да се пресуши всичко налично. Но за откритието ми на фестивала – следващият път тук.
