Да, това е име на песен на Бате Гошо. Без него нито бирената, нито музикалната култура биха били същите. Бегъл поглед върху спомените само от този ден – 17 юни, ме връщат към него, Моят блян (2013), към първия и единствен Beer Relation в Южния парк (2014), към статията на италианския Майкъл Джексън – Лоренцо Дабове, в която нарича Темелко, по онова време председател на Асоциацията на домашните пивовари, „българският Чарли Папазян“ (2017).
Към днешна дата в 2025 вече са факт няколко неща: от новите трапистки пивоварни от началото на този век си отидоха почти всички с две изключения – във Великобритания и в Италия. Не че имам нещо против новите вкусове на не-траписткия Ахел или лебедовата колаборация на Zundert с La Trappe и Tynt Meadow. Или против засилващата се тенденция сред младите да предпочитат други начини да се социализират, вместо с добрата стара бира на „достойните дърти дингили“ (по Камен Кацата).
Няма как да не съм щастлив с всяка нова поява на книгата „Езиците на бирата“ в медийното пространство – интервюто на Йоан Колев вече е с превод и на испански, и на френски, и на английски, а точно година след представянето ѝ в Радио София с Лили Големинова, открихме благодарение на предната ѝ гостенка, връзка между бирата и дантелите. Спонтанността на реакциите не може да не бъде отбелязана, както и тезата ми, че няма нещо, към което бирата да не може да бъде съотнесена.
Някой може да репликира – ами нещастието? Ето как произвежданата до Валенсия бира проявява съпричастността си към трагедията след наводненията там на 29 октомври 2024 – с почит към един местен идол, Нино Браво и продуцирайки римейк на песента му със звезди от цяла Испания. Без да съм фен на певеца и на бирата, това също е сред нещата, които не мога да подмина и да не споделя. „И в моменти на радост, и в моменти на скръб“, както Бате Гошо завършва „Моят блян“.
