Най-голямата част от световното население пие светла бира тип лагер/пилз, но не очаквайте нито немска, нито чешка музика по този повод. Да, блуз и рок винаги са подходящ избор в бирените барове по цял свят, но ми се ще да обърна внимание на феномена връщане към истинския пилз, така труден за направа, особено от по-малки производители. На такива успешни опити, включително ИПЛ, посвещавам новите проявления на безспорни любимци като Бийтълс, Ролингстоунс, Дейвид Гилмър, Марк Нофлър с последните им засега продукции, както и на учудващи версии на Дайър Стрейтс, Лед Цепелин, Дийп Пърпъл. Един лагер/пилз се изпива средно за 10 минути – колкото три песни. Представете си, че сте на място, където да споделите с близък човек една бира за срещата и една за обещаната следваща. Третата, както и музиката, са от мен.

Aко се върнем към времената, когато на много места не е имало голямо стилово разнообразие на бира, да не говорим за Сухия режим в САЩ, подходяща разходка във времето ще бъде тази с най-популярната тогава музика, включително в т.н. speakeasy, където музикантите са били поръчвани и заплащани от собствениците, свързани по един или друг начин с, хм, доставчиците на бира, примерно от Канада. Сега мейнстрийм е почти обидно – както за бира, така и за музика, но зората на джаза – суингът с големите оркестри – макар и след залеза им – е наречен така, в противовес на появилия се би-боп.

Това, че немска шварцбира нарича миксовете си бибоп лично за мен е необяснимо, добре поне, че изписването не е оригиналното bebop, а фонетично – Bibop. А производителите на браун ейла Sweet Georgia Brown гордо се заявяват: „Sweet Water Brewing Company Don’t float the Mainstream“. Затова и плейлистът ни „В бирено настроение“ дава и три актуални прочита на стандартите от преди почти век.