От древногръцката митология, през звездния куп на тяхно име, та до френския литературен кръг (в единствено число), плеядите са били винаги 7 – дори и Ронсар и литературните му сподвижници в споменатия кръг. Сорая е женско име, идващо през арабски от името на Плейона, майката на 7-те плеяди. Сорая е и една от новите бири в плеядите на Тео Мусо и неповторимите му бири Баладен, за които често говорим в книгата. Имах привилегията да ми бъде представена от Алвизе, „посланик“ на Баладен.

Бирата омайва с винената си мая, но не е в стила ИГА (грейп ейл). Всичките ѝ съставки са от Пиемонт и смело мога да я сложа в класацията на 7-те нови бирени чудеса на десетото издание на Beer&Food Attraction в Римини. Алвизе винаги е бил повече от Адвайзър, както някои се шегуват с името му. Става дума, че последната година е експлозивна за тях в налагането на безалкохолната им серия (в най-десния хладилник зад нас).

Любезно отклонявам поканата за дегустация – „да има за останалите“ и се отдавам на „закуската за шампиони“ с тяхното сирене, отлежало във флагманската им бира Национале. „От земята – в бирата“ е един от слоганите им, разбира се, и водата е пиемонтска. Забравих да го питам още ли правят тази с минерална вода, за която споменавам в първата глава на книгата.

Въпреки големия интерес, безалкохолната им серия е около 1%, а специалитетите на Тео Мусо, отлежавали в нарочни бъчви – пет пъти повече. „Нека младите предпочитат 0,0, на нашите години „помъдрелите“ бири ни се отразяват по-добре“ – споделя ми музикантът-биролог Алвизе. „Нямам толкова време за студийна работа“ – съжалява човекът, участвал в албуми на Бьорк и не само.

Други бивши рокаджии като Матеуш (във видеото), също оставят музикалните си занимания за да варят бира в Словения – хмелът ѝ е вплетен в ключа сол, символ и име на тяхната пивоварна. В краткия ни разговор показва как превръща словенски (и не само) хитове в НЕИПА и други стилове. За него стиловете бира са също като стиловете музика – истинският почитател цени хубавите изпълнения. Подсмихва се, че в родината му вече дори ги копират в свързването на музика с бира.

На съседна редица изложители са старите ми познайници, за чиято пивоварна „Грийн голд“ говоря в трета глава на книгата. Сега имам късмета да приветствам призводителя на хмел Алоиз Ройник и неговата съпруга Марта, както пише на словенски, „директорица“ на пивоварната. Веднага ми предлагат убийствен „wet hopped“ с техния „щирийски вълк“. В същата трета глава съм описал въвеждащата в стила „Плиний Младши„, но тяхната All Along Hop Tower е по-близка и по-достъпна за нас – с удоволствие биха я изнасяли в България.

Музиката и бирата вървят ръка за ръка и при Нойз (NOIZ, Italian Loud Brewery), без да съм фен на имперските пастри стаутове, техният Фъдж клъб бе отлично балансиращ соления карамел с бърбъна. Дори не забелязах, че не съм на фокус.

Без да получа отговор дали името на блендерите от Орегон ЕйлСонг е свързано с конкретен музикален стил, остарялата им дива с пино ноар от собствения им тероар, дори и в пластмасова чашка си заслужаваше миналогодишния им приз „Пивоварна на годината“ от GABF (Great American Beer Festival). Благодарностите ми са към британката Лоте, редактор на английския текст тук на сайта, представител за Европа на американската пивоварна асоциация, колега бирен съдия.

А британското наследство е нещото, на което си заслужава да се обърне внимание с три знакови бири, за появата на две от които тук стана дума в последните месеци. Резултатът от третата варка на Торнбридж в спасената от тях пивоварна система тип „юниън“ на Марстънс, е поредната заявка на Торнбридж за успешна игра в много категории. Пяна, нетипична за риъл ейл от ръчна помпа, но задържаща едно ароматно плътно тяло. Толкова за първата от трите британски „инвазионни“ ейла.

В главата за литературата и бирата говорим за Томас Харди и посветения му ейл, който преди две десетилетия бе спрян от производство заради затварянето на пивоварната, където се правеше. След кратък период на производство от друга пивоварна и по-продължително спиране, най-после рецептата се вари в любимата грийнуичка пивоварна, на която имаме посветена нарочна глава.

Бирата, която се предлагаше и наливна (в едната си разновидност), и бутилирана (и в двете) е сред първите (1968), в актуалния стил „барли уайн отлежал във френски дъб“ и дори по-„пресната“ (4-годишна) може да достигне почти четвърт век с облагородяване на вкуса. Ако има човек средства за влагане във вертикални дегустации, бих го посъветвал да заложи на нея – Фулърс отдавна са недостъпни с Винтидж ейла си. С това бих приключил темата за „тежката артилерия“ на британската инвазия.

Третата е „Трите правила“ – колаборацията между три трапистки пивоварни: британската Tynt Meadows и нидерландските La Trappe, Zundert. Подобно на Орвал и тя е стил сама по себе си, еднакво отдалечената от съответните double ейлове на създателите си. По-горчива за приемане от La Trappe и Zundert, но не само от благородните английски хмелове, а може би и заради идеята опушеност на малца. Наливният ѝ вариант бе истинско предизвикателство към традиционните любители на трапистките бири.

Такава е и третата на римските траписти Tre Fontane. Разходката ми до манастира им за да я дегустирам щеше да е почти напразна, ако не бяха останали последни бутилки в една тераса до автобусната спирка. В самия манастир можеше да се намерят бутилирани редки Tynt Meadows, както и подобни от плеядата трапистки (без Westvleteren). В кафенето им бяха налични двата бутилирани вида, но като за снимка открих и първата им бутилка. Опитах ги наливни и решително цената им отговаряше на свежото удоволствие, но с третата, свършила в манастира и кафенето, нещата стояха различно.

Нищо, че е най-слаба (5% алк.), Терция е комплексна с вложените в нея маслинови листа и кардамон. Привидно лека, особено пивка, но и с продължителен запомнящ се послевкус, тя нама да мине лесно в сектора „трапистко следване на нискоалкохолните и безалкохолните тенденции“, за който говорим най-вече в главата за La Trappe.

След отклонението до Рим, обратно в Римини, където дегустациите на опери от букети аромати, вкусове и послевкусове не могат да се ограничат само от империал стаут с име на гений с един от най-високите европейски бирени призове (Европейската бирена звезда). Създателите му, италианците Дукато, като част от плеядата на Дювел-Моортгат имат привилегията да си сътрудничат с блендерите на флемиш броун от Лифманс и представената им за пръв път в 2024 тяхна съвместна продукция Дукато среща Лифманс бе сред най-добрите миксове на двойна ИПА със стар фламандски браун (повече за него в главата И като извън стиловете).

И накрая – но не по важност – срещата с приятели и колеги, размяната на книги помежду ни и вярата в многоезичието на бирите (по Куаска, Еду – мерси за участието и в книгата, и в клипа към нея):

Модерни времена с опуса на плеяда бирени експерти като Лоренцо и Еду (заинтересовани пивовари да ми пишат на лични, но да имат пред вид, че е на италиански).