Логично е, след като водата е най-голямата в процентно съдържание съставка на бирата, качеството ѝ да е решаващо за това на съответната бира. Колко процента е водата, можем лесно да сметнем, като махнем от 100, процентите сухо вещество, обикновено от 10 до 20.

В почти всяка глава от първата част, посветена на съставките на бирата, ще става дума за характерни както локални, така и глобални измерения, правещи бирения свят неизбродим.

Няма как, говорейки за вода, да не я засегнем както в агрегатните ѝ състояния, така и в естествените ѝ наличия в природата – сладка и солена, като в сладката включваме и изворните, и минералните води.

В 2003 г., Dogfish Head от Делауеър лансират Пангеа – бира с подправки и съставки от всеки континент, като водата е от Антарктида.

В интерес на истината, дори и „домашните пивовари“ от българската антарктическа експедиция нямат друг избор, освен да се учат да си варят бира с разтопен антарктически лед и сняг.

Колкото и да е невероятно, морската вода и водораслите (на снимката горе) могат също да бъдат съставка на бирата. Галисийската Mustache de batea не само, че съдържа морска вода, но третичната ферментация е по време на отлежаването за 90 дни на 10 м

Айс бирите са цял подвид, началото им според градската легенда е от 1890 в Кюлмбах, когато чирак забравя буре в снега. В средата на второто десетилетие на този век бяхме свидетели на битката за най-силна бира в света между шотландските пънкари Brewdog (The End of the History) – 55% алк. и немците от Schorschbräu – 57%. За крайния резултат ще стане дума по-нататък.

Един почти изчезнал подвид, свързан с водата като основна съставка на бирата, са т.н. американски “парни” бири, появили се в Калифорния по времето на треската за злато. Досега единствената оцеляла бе Anchor Steam. По-скоро тъмна, със силна газировка и континентални хмелове (пивоварната първа използва новия хмел Каскейд още в 1975), бирата е в основата на редкия стил за журиране “California Common Beer”. Но по признание на производителите ѝ, въпреки запазения знак след Steam, думата „пара“ е… колективен „прякор“ на уесткоуст бирите.

Много бих искал да знам, дали представител на уесткоуст джаза, като Чет Бейкър, си е падал и по стийм бири.

В Eзиците на бирата няма да си говорим само за водата, станала на пара. Една прекрасна италианска микропивоварна – Flea – тръгва по обратния път. Влагата е във въздуха не само под формата на мъгла, която можем да видим, намразим, заобичаме. Подобните микрочастици „без документи“ са буквално хванати и превърнати отново във вода с индустриални обезвлажняващи средата уреди. Тъй като тази вода е като дестилирана, тя се минерализира до достатъчна наситеност, позволяваща връхна ферментация (да напомним, че колкото по-твърда, толкова по-добра за ейл).

Детските ни мечти да опитомим въздуха, да речем от планински връх в бутилка, вече са реалност за пораснали деца. Дегустацията ми в Римини с коментара на хората от пивоварната, ще си остане преживяване. Какво ли? Скрито е под твърдите корици на книгата.