Говорейки за езици на бирата, няма как да не стигнем до бирените стилове, всеки един по себе си – отделен език, в повечето случаи – част от една езикова група, развиващ се в контакт с повечето от останалите. Може да се каже, че има „мъртви“ езици, на които никой не говори, но всеки един е дал началото на съвременните така, както и праисторическите и средновековните бири отдавна не са същите, а са се развили в сегашните.

Големите бирени фамилии са три, според вида ферментация – спонтанна, връхна (висока, горна) и дънна (ниска, долна), но има подвидове, които носят характеристиките на повече от един стил, като oud bruin/flanders red, weipi, IPL, както и такива, определяни като „локални“ (диалекти) – grodziskie, gose. Още преди октритието на Пастьор, маята, на много места интуитивно според местните условия се развиват подобни интересни стилове, които вече са част от официалните категории на световно признатите конкурси.

Обикновено първите часове на журирането, особено ако се започва рано сутрин, са посветени на безалкохолните и нискоалкохолните бири. Към втория тип (а отскоро и към първия) отнасяме няколко локални немски стила в категорията на връхната ферментация: кьолш, алт и берлинер вайсе. Отскоро има и вайс, но и шофьорски Muеhlen. Gaffel пък заложиха на американски хмел и вече имат летен ароматен кьолш. Сравнителната им дегустация на място е незаменимо преживяване, но дали всичко е само позитивно, особено сред дюселдорфските и берлинските микропивоварни като (евентуални) пазители на съответната локална гордост – в книгата.