Немската бира е като немските диалекти. С тази разлика, че няма официален немски стил бира. За улеснение при журирането, немската дънноферментирала бира е отделена в категория, отличаваща я от виенския лагер и бохемския пилз, характерен с по-плътно тяло и по-тъмен цвят. Да не говорим за категорията американски лагер/пилзнер и лайт лагер.

В различните части на страната под хелес обикновено се разбира светла, но малцът доминира в Мюнхен, без да влияе на средно-ниското ѝ алкохолно съдържание. Не такова е то извън Мюнхен. Тъмното ѝ съответствие, мюнхенски dunkel е изведен в стил, различен от чешкия тъмен пилз (по-охмелен), но включващ франконския dunkel (по-горчив). Отново във Франкония (Нюрнберг, Вюрцбург, Байройт, Бамберг), тя спокойно съжителства с малко по-тъмната schwarzbier, която е и с по-леко тяло. Всъщност, популярността ѝ нараства след обединението, тъй като с това име е била продавана тъмната бира в източните провинции. Излизайки от Мюнхен, в много провинции Хелес бок се продава като пролетен/майски бок. Но какво всъщност е бок отвъд легендите, които не винаги дават точния отговор? Символът на бок бирите води към едно от любимите същества в бирения бестиарий – козела.

Тук е мястото да напомним, че бок е както тъмна, така и светла бира в зависимост от цвета на малца. До средата на 19-и век, когато малцът се е пекъл на открит огън, цветът е бил предимно тъмен, светлият малц е бил по-скъп до масовото навлизане на промишленото му производство. Има бок с дънна и с връхна ферментация – Weiss bock/doppelbock.

Това, която отличава бокбирите от обикновените dunkel/schwarze е по-високото съдържание на малцов екстракт – минимум 16 при среден 11-12 за обикновените тъмни бири. Неслучайно консумацията им като „течен хляб“ нараства по време на Коледните и Великденските пости, откъдето и съответните им наименования. В Германия се шегуват, че имат и пето годишно време – това на силния великденски бок, сезонът му съвпада с великденските пости.

Двойният бок е със сходни цветови, ароматни и вкусови характеристики като обикновения бок – разбира се, засилени. Води началото си 1700 като манастирски специалитет, вече споменатият „течен хляб“. Минимум е 18% сухо вещество, с алкохол от 7 до 10°. Повечето допелбок завършват на –тор, тъй като първите майстори от Пауланер след закон от 19-и век са единствените, които могат да наричат своята Салватор (Спасител).