Плодовите бири са eдин от сигурните начини дамите с отрицателно или неутрално отношение към бирата, да я заобичат. Ако се колебаете, ще ви цитирам най-големия бирен писател, покойният вече англичанин Майкъл Джексън: „Ако някой предложи на дама малинова бира, значи е прелъстител. Ако мисли, че това е женско питие, значи е сексист„. За по-сигурно заведете тези дами в Белгия, там са най-хубавите. За тях – в нарочна глава, тук говорим за другите.
И в по-добрите места в София можем да открием някои от разновидностите на плодовите бири и съответно да си отговорим на въпроса от кой тип мъже сме. Тук се налага уточнението, че плодовите бири не са някакъв особен раздел, отличаващ ги от бирата така, както ферментиралият плодов сок се отличава от виното. Но това не значи, че няма няколко категории плодови бири, които се журират в уважаваните конкурси.
Плодови, специални плодови (с добавка за реферментация на мед или други), ламбик с плодове (крик, фрамбоаз, касис) и диви/кисели брет с плодове. Два от новопоявилите се стилове първо в локален, а впоследствие в глобален аспект са IGA (Italian Grape Ale) и бразилските Catharina Sour с местни тропически плодове.
Това прави журирането изключително интересно, заедно с това на бирите с билки и подправки – едни след други може да се паднат вайс, пилз, бок, портър, само киселите са в отделна категория с изключение на берлинер вайс и гозе.
Плодовете са се използвали още в древен Шумер – най-вече фурми, за по-добра ферментация. В Египет по времето на фараоните, за аромат са се добавяли портокали. Разкопки около гроба на цар Мидас в днешна Турция доказват съвместното използване на грозде и зърнени растения в траурната напитка. В Белгия, първите писмени сведения са от пет века. До началото на миналото столетие, пивоварите около Брюксел са използвали Kriek (вишните) от дворовете си, като са ги оставяли да зреят по-дълго и съответно голяма част е била покосявана от врабците.
Внимание обаче, мнозинството Kriek, в това число и някои, продавани в България, нямат право на контролираното наименование, тъй като в повечето случаи целите вишни са заменени с концентрат или сок, а понякога основата въобще не е толкова отлежала спонтанно-ферментирала бира. Нормално – както отбелязохме, над две трети от продаваните плодови бири са индустриално производство. Това се отразява във вкуса, обикновено по-сладък по чисто търговски съображения. Понякога на етикета може да пише, че са използвани пресни плодове, но в повечето случаи става дума за замразени, пюре или сок. Това не е светотатство, напротив – има плодове, които със спецификите си, биха провалили съвместната ферментация.
Но нека първо разположим плодовите бири там, където можем да ги открием – в съответните категории според ферментацията си бири. Колко са те, кои са най-интересните им представители, какво отличава използването на плодове в т.н. смесени жанрове и има ли плодове, несъвместими с бирата – хартиеното пълно издание дава отговор и на тези резонни въпроси.
