Когато човек навлезе достатъчно в една материя, резонно започва да бяга от жанровите ѝ ограничения, убеждавайки се, че те са удобни само за начинаещи. Така е и при бирата. След като си опитал трите основни вида според ферментацията, неминуемо се питаш няма ли междинни и неподлежащи на тази точна, но ограничителна класификация. Има, и ето няколко вида отвъд станалите банални вайцен ИПА, плодов портър/бок или сравнително по-редките вайпи (вайс-пилз).
Неведнъж цитираният от мен корифей Майкъл Джексън определя Rodenbach като най-освежителната бира в света. Но като се казва уникална, се има пред вид друго: тя е купаж от два вида ферментация. Призната за традиционен регионален продукт, тя се прави едновременно с мая за връхна ферментация и с млечно-кисели бактерии. В главата за замъците, разглеждайки млечния стаут на Castle, става дума, че те не се разграждат докрай, но това при Rodenbach се избягва благодарение на стареенето в огромни дъбови бъчви (foeder на фламандски). Именно те не само подсилват танините, а и допринасят за бургундските конотации в цвета и вкуса ѝ.
Ватерло. Там беше и уникалната възможност да се дегустира един създаден на шега бленд между Тимерманс и Гинес (Мартин са първите им разпространители, но и производители в Белгия) и както ми призна сегашният им собствеик, направо е дал в Дъблин да опитат готовия бленд и не си е тръгнал, докато не са му казали „да“. Пивоварят му бе по-конкретен (насаме), но от дискретност няма да цитирам колко (стотин) литра са били нужни да се достигне точния баланс.
Все повече уважавани пивоварни не се колебаят от подобен тип колаборации между съмишленици. Едни от първите, още в 2011 бяха Sam Adams и Weihenstephen с Infinium, брют. Пънкарите от Brewdog с La Trappe (Practise what you preach). Ако заглавието ви говори, значи си падате по Бари Уайт. Меденият му глас в случая се усеща като добавения в квадрупела мед от магарешки бодил, символът на родната на Brewdog Шотландия. Това е и втората, макар и не чисто трапистка бира с американски хмел.
Някои може би ще причислят ИПЛ също към смесените стилове, но това си е просто лагер със сухо охмеляване с американски ароматни, най-вече С-хмелове. Цветът, както и при повечето ИПА не е съвсем светъл, а горната му граница на горчивина е колкото долната граница на ИПА (40 IBU).
Заслужава внимание проектът на Granda (Kунео, Пиемонт) „Be Grapeful” за нещо повече от еднократни колаборативни варки с утвърдени европейски крафт-пивоварни. Идеята е максимално доближаване на ИГА с традиционни за партньорите стилове. Началото е с берлинер вайсе на едни от малкото му майстори, Brlo, където традиционното плодово овкусяване е заменено с добавка на гроздова мъст. Продължението – с мускат, балансиращ малца в традиционен британски барли уайн на Мoor, както и заигравката им с Лервиг с квейк, където лактобацилус преди добавката на мускатова мъст прави възможни, по признанията на пивоварите, изключителни аромати на цитрусов цвят и цитруси. Не по-малко интересно е решението за Juicy IGA c ирландците от Wicklow Wolf. Там плодовите нотки идват и от хмела, и от муската. Последната засега е лагер-ИГА с небезизвестните То øl.
Връщайки се към традиционните „кисели“ бири, няма как да прескочим лайпцигското гозе от почти 1000 години. Прави се и в България, като солта и кориандърът са сред задължителните атрибути в този „тероарен“ исторически стил, който е документиран от 1738.
