Бирените стилове, към чиято класификация се придържат уважаваните световни конкурси, имат обособена категория с локални стари бири, които или са били на път да изчезнат, или просто нямат достатъчно разпространение извън регионалното, като каринтските steinbier, които се правят с хвърлянето на нагорещен камък в дървения съд с варката. Последната истинска такава пивоварна затваря в 1917 – никоя сериозна гилдия не я е приемала за член.

И за други исторически стилове съществуват актуални версии. На изданието от 2023 на KuBo beer award в Болцано, на финалната дегустация, нашата маса трябваше да оценява и келер, и кентъки комън. Всички сегашни комън са по-леки версии на историческите. Келер са с умерена газировка (при това издание, всички дегустирани бири бяха наливни). Традиционно, бирата се доближава до английски риъл ейл, излиза от буренцето само гравитационно. За тях двете нямашe медал. Не знам дали ще има и за един pre-Prohibition porter, който всъщност е лагер, като повечето балтийски портъри, но името му навява джаз-сантименти: Коул Портър:

Трети – поне лично за мен, неоправдано дълго стоят извън интереса (сахти), за разлика от четвърти, които благодарение на няколко ентусиасти вече се правят и на другия край на света (гродзиске в Бразилия и Мексико например). “California Common Beer” пък е „политически коректното“ наименование на стила, ограничен като запазена марка „стийм (парна) бира“

Добри са спомените ми от единствената лихтерхайнер, журирана на Барселона биър челиндж преди години в категория, където никоя бира не приличаше на другата по стил и трябваше само да се вземе пред вид баланса и пивкостта. Е, този локален за Тюрингия стил, с трудното за съчетание в леко тяло кисело и пушено, издалеко напомняше на опит да се прави берлинер вайсе с бамбергски пушени малцове. Не помня дали се пребори за медал, нито дали на последващия фестивал бе сред буретата, които бяха дълго обсаждани, не ме питайте и за пивоварната – предполагам, че е била немска, но не е невероятно да е била и испанска или италианска.

Не е съвсем ясно дали и в оригинала е имало пшеница – според някои трудове от 1904, цели 50%. Оказва се, че по това време вайсбири са се наричали всички с малц, печен на открит огън, останалите, с малц от пещ са били браунбири. Друга несигурност е в момента, когато се добавя лактобацилус – според едни данни е както в берлинер вайсе, при първичната ферментация, според други – при остаряването в дървени бурета и сигурно затова киселинността ѝ е по-слаба от берлинер вайсе.