![#22580](https://ddxwnzii69fzh.cloudfront.net/caps/18b1a8fc-08cd-4240-9449-1dfece71dff3.jpg)
За съставки от животински произход в бирата, доскоро нямаше какво особено да се каже, освен употребата на рибени мехури за придаване на блясък и отстраняване на остатъчни твърди примеси, и то най-вече на Острова и съседната му Ирландия. Но в момента, когато една бира (като Гинес например) се декларира за веганска, със сигурност пивоварната е прекратила тази практика от 19 век.
![](http://beerlanguage.com/wp-content/uploads/2024/03/мексиканска-бира-със-средиземноморски-миди-1024x575.jpg)
Първата дегустирана лично от мен бира, при чиято варка се добавя определено количество живи стриди бе дъблинската Oyster stout на първия брюпъб на Porterhouse. Нямам инфо защо този бестселър е изчезнал от сайта им, но вкусът определено заслужаваше заради субтилните морски нотки и лекотата, с която се справяш с поредната пинта. В момента по цял свят има сходни варки, но има доста отлежали бири, които бих препоръчал като подходящ акомпанимент на живите стриди, например Шиме гранд резерв, включително отлежалото в буре от калвадос.
![](http://beerlanguage.com/wp-content/uploads/2024/03/image-47.png)
Ефемерни са и „сезонните“ опити на Естрея Галисия с местни продукти – в предната глава отбелязахме първия им опит с малки зелени чушки, на следващата година бе ред на трудните за изтръгване от скалите персебес, слагани директно във варката. Кръстените на тях ядливи водорасли се добавят вместо сухо охмеляване и по всеобщо мнение, това е сред най-успешните експерименти на получилата световна слава след участието си в “La casa del papel” пивоварна. Разбира се, дългото отлежаване не фаворизира тази бира – дегустирах я почти три години след бутилиране и идеята за персебес си остана за мен идея, дори открих off-flower на детергент.
![](http://beerlanguage.com/wp-content/uploads/2024/03/image-48.png)
Поредният им подобен продукт с октопод по галисийски бе с доминация на последно добавената подправка – сладкия пипер. Принципът и при нея бе същия – добавяне на три пъти „уплашени“ (т.е. потопени живи във вряща вода) октоподи плюс варени картофи в процеса на варене.
![](http://beerlanguage.com/wp-content/uploads/2024/03/image-49.png)
Оставайки в страната с уникални местни (в случая и месни) продукти, няма как да подминем родината на Хамон иберико – Екстремадура, където Cerex започнаха с жълъдите, с които се хранят иберийската порода прасета, от които се прави най-вкусния и съответно, най-скъп хамон. След успеха на тази им бира с жълъди дойде очаквано и тази с хамон иберико. Дегустирахме ги успоредно и на гатанката коя е с жълъди и коя – с хамон, трудно би се дал отговор, ако не бе издайническия солен привкус на втората. Тя е и по-„опитомена“, за разлика от усещането за разходка във влажна гора на първата. Но определено не очаквайте аромат на сухо месо и полезна сланина.
![](http://beerlanguage.com/wp-content/uploads/2024/03/пача-бира.jpg)
Няма да забравя на един от първите конкурси за домашни пивовари в София бирата, в чиято варка бе добавено шкембе. Опитът за 2 в 1 така и не бе изпратен на финал. Година по-късно (2016), Догфиш хед посегнаха на пачата в „Брекфаст стаут“.
![](http://beerlanguage.com/wp-content/uploads/2024/03/пържено-пиле.jpg)
Малко след това Вейл в колаборация с Евъл туин направиха империал ИПА с пържено пилешко. След отзивите, че няма никакъв месен аромат или привкус, от пивоварнатa признаха, че слагат не-повече от 4% пържено пиле във варка, и то не във всички.
Един животински продукт – млякото, е не само в името на стаутове и ИПА. В Бергамо попаднах на бира с биволско мляко или по-точно със серум. На нос се долавят млечни нотки, на вкус доминира стаут с ниска газировка, хармонизиращ изцяло с идеята.
![](http://beerlanguage.com/wp-content/uploads/2024/03/мийт-стаут.jpg)
Повече за традиционния бирен бестиарий, но и за Мърсър мийт стаут, както и за специалните бири за животни – в книгата.