За съставки от животински произход в бирата, доскоро нямаше какво особено да се каже, освен употребата на рибени мехури за придаване на блясък и отстраняване на остатъчни твърди примеси, и то най-вече на Острова и съседната му Ирландия. Но в момента, когато една бира (като Гинес например) се декларира за веганска, със сигурност пивоварната е прекратила тази практика от 19 век.
Първата дегустирана лично от мен бира, при чиято варка се добавя определено количество живи стриди бе дъблинската Oyster stout на първия брюпъб на Porterhouse. Нямам инфо защо този бестселър е изчезнал от сайта им, но вкусът определено заслужаваше заради субтилните морски нотки и лекотата, с която се справяш с поредната пинта. В момента по цял свят има сходни варки, но има доста отлежали бири, които бих препоръчал като подходящ акомпанимент на живите стриди, например Шиме гранд резерв, включително отлежалото в буре от калвадос.
Ефемерни са и „сезонните“ опити на Естрея Галисия с местни продукти – в предната глава отбелязахме първия им опит с малки зелени чушки, на следващата година бе ред на трудните за изтръгване от скалите персебес, слагани директно във варката. Кръстените на тях ядливи водорасли се добавят вместо сухо охмеляване и по всеобщо мнение, това е сред най-успешните експерименти на получилата световна слава след участието си в “La casa del papel” пивоварна. Разбира се, дългото отлежаване не фаворизира тази бира – дегустирах я почти три години след бутилиране и идеята за персебес си остана за мен идея, дори открих off-flower на детергент.
Поредният им подобен продукт с октопод по галисийски бе с доминация на последно добавената подправка – сладкия пипер. Принципът и при нея бе същия – добавяне на три пъти „уплашени“ (т.е. потопени живи във вряща вода) октоподи плюс варени картофи в процеса на варене.
Оставайки в страната с уникални местни (в случая и месни) продукти, няма как да подминем родината на Хамон иберико – Екстремадура, където Cerex започнаха с жълъдите, с които се хранят иберийската порода прасета, от които се прави най-вкусния и съответно, най-скъп хамон. След успеха на тази им бира с жълъди дойде очаквано и тази с хамон иберико. Дегустирахме ги успоредно и на гатанката коя е с жълъди и коя – с хамон, трудно би се дал отговор, ако не бе издайническия солен привкус на втората. Тя е и по-„опитомена“, за разлика от усещането за разходка във влажна гора на първата. Но определено не очаквайте аромат на сухо месо и полезна сланина.
Няма да забравя на един от първите конкурси за домашни пивовари в София бирата, в чиято варка бе добавено шкембе. Опитът за 2 в 1 така и не бе изпратен на финал. Година по-късно (2016), Догфиш хед посегнаха на пачата в „Брекфаст стаут“.
Малко след това Вейл в колаборация с Евъл туин направиха империал ИПА с пържено пилешко. След отзивите, че няма никакъв месен аромат или привкус, от пивоварнатa признаха, че слагат не-повече от 4% пържено пиле във варка, и то не във всички.
Един животински продукт – млякото, е не само в името на стаутове и ИПА. В Бергамо попаднах на бира с биволско мляко или по-точно със серум. На нос се долавят млечни нотки, на вкус доминира стаут с ниска газировка, хармонизиращ изцяло с идеята.
Повече за традиционния бирен бестиарий, но и за Мърсър мийт стаут, както и за специалните бири за животни – в книгата.
