Както неведнъж е ставало дума, бирата е питието, което несправедливо още от елините е свързвано с простолюдието. Затова в стратегията за привличане на по-просветени почитатели, са включени учени и открития, както и културата във всичките ѝ форми. За културата – в следващата глава.
Говорейки за научното познание, белгийците са в двете крайности. В едната е Нютон – ябълкова бира, но съвсем нетипична като вкус за спонтанно ферментиралите плодови бири. В другата е Атомиумът – жива бира с малц от 6 вида зърно. Тя използва умело интелектуалната собственост на създателите на този символ на Експо, като заменя оригиналните топки в кристалната структура на атома с бирени бурета.
На поредния Barcelona Beer Challenge попаднах на наградена в предни издания италианска бира, самоопределяща се като дидактическа. Една колега от Италия ни въведе в принципите на пивоварната академия, която представя на конкурси само първи варки, каквото е генеричното заглавие на бирите им Primacotta (в етиката се зачеркват квадратчета за стил, алкохол и т.н.). „За какво са им тогава медалите, като не правят втора“ – я попитах? „Наградата е за академията и така кандидатстващите се стремят да надминат предшествениците си“ – бе убедителният отговор на Алесандра.
Говорейки за наука, образование и бира, в съответните глави обръщаме внимание на научните открития като тези на Пастьор за видовете мая, на опитите за „космически“ бири, на мембранните филтрации, позволяващи безалкохолна бира със запазен вкус и т.н.
Въпреки, че много безалкохолни бири се продават като free, за истинска в съвременния смисъл free бира можем да говорим от 2001. Тогава студенти от датския технологически институт, фенове на софтуера open source правят възможно публичното споделяне на едно много по-старо човешко изобретение – бирата. Наричат първата си версия “наша бира”, на датски Vores øl. След публикуването на рецептата в мрежата, нещата стават сериозни. Пивовари от много страни – в повечето случаи любители, започват да обсъждат “отворения код” в социалните мрежи и виртуалното придобива реални изражения от Италия и Швейцария, през Бразилия, та до Тайван и Япония. Студенти по дизайн в същия датски институт променят визията на етикета в съответствие с концепциите на Creative commons и така, в разпространението влизат всички радетели за свободния обмен на артистични и технологични идеи в мрежата. Всяко тяхно голямо събитие – художествено биенале или IT форум, e съпътстванo с поредната, сварена от ентусиасти free бира. През юни 2006 на iSummit в Рио, познатият на всички фенове на боса-новата Жилберто Жил, в качеството си на тогавашен Министър на културата дегустира поредната free бира и казва “това е не само free бира, а е една добра бира”.
Поредното технологично предизвикателство – изкуствения интелект, също бе взето на въоръжение при правенето на бира от силните в маркетинга Cohones. По същото време същата идея спохожда и детройтската Atwater. Но в интерес на истината, още в 2016 това бе представено като постижение на един британски стартъп. Създадената по повода бира с ИИ бе 4 вида, всяка с уточнението ИИ в името си – голдън ИИ, амбър ИИ, пейл ИИ и блек ИИ. Не се опитвайте да търсите днес Интелиджънт Х брюинг в мрежата – домейнът им е отдавна за продажба.Пред вид невъзможността и до този момент на свободните ChatGPT и подобни да отсяват фейка, оставам убеден в необходимостта от поглед на майстор-пивовар върху всяка предложена от ИИ рецепта, базирана на съществуващи такива.
…………………………………….
Мимоходом си заслужава да отбележим шегата на Хайнекен, че са създали бира за метавселената. Явно доста привърженици на онлайн-репликата на живота са се вързали, за да трябва компанията да обясни, че все още има неща, които имат само физическо измерение.
В тази глава разбира се, проследяваме и марките бира, свързани по един или друг начин с видни учени, както в следващата го правим с изтъкнати дейци на културата.
