Бирената култура в немските си измерения е част от името на пивоварни и сортове бира от Алгау (от 1394), през Ланщайн (Рейланд-Пфалц) и Ротенбург (1755) до Хартсфелд, които са скромни носители на „регионалната бирена култура“, включително с екологичната си бира с биоканабис.
Чешкото национално радио също разработва проект „Култура на пивото“, в който представя традициите в родната им гордост – бирата. А кореспондентът им в Брюксел издаде прекрасен труд, представящ белгийската бирена култура през погледа на чешката такава. Колкото до Културата на бирата на Шан-з-Елизе, проектът на Хайнекен бе приключил за няколко години.
Любим шотландски поет възпява всяка една от съставките на бирата в поемата си „Джон Ечемиченото зърно“ и Белхевън му връщат жеста с Робърт Бърнс браун ейл с три малца и два хмела.
Не знам причината, поради която мичиганската микропивоварна Jolly Pumpkin е прибягнала до името на Бодлер за цяла поредица „абсурдни бири“ като отлежали в буре ръжен трипъл или сезон с розови листа и хибискус. Сигурно им е стигало, че е „прокълнат поет“ и не са знаели, че е сравнявал бирата без извинение, с урина.
В таблата на много художници присъства бирата. В случая с Мане, това е първата бира със запазен знак – английската Бас, чийто червен триъгълник се откроява в картината му „Барът на Фоли-Бержер“. На нея, и на много други художествени произведения с отношение към бирата е посветена публикацията „Картини от една бирена изложба“ тук.
Други големи имена също са изобразявали любимата напитка в различни цветове и чаши – от Рембранд и Рубенс, до Ван Гог, Дега, Реноар и Пикасо. Повече в приложение Е1 тук със свободен достъп за закупилите книгата.
Прекрасен пример от 2023 е отбелязването на 125-а годишнина на белгийския сюрреалист Магрит от Дювел с тяхната реплика на известната му поредица „Облаци-бутилки“. По време на Втората световна, платното за рисуване е рядкост и Магрит рисува бели облаци на синьо небе върху бутилки от 750 мл. Сега репликите им обличат облачната (нефилтрирана) Дювел. Белгийски колеги обаче ми напомниха, че още в 2017 е излязла мини-бутилка със същите облаци и слоуган „surreal taste”. Дегустацията ѝ заедно с издателя на книгата ни убеди, че изкуството може да има безкрай форми, които да преливат една в друга.
Не че Дюпон също преди това не бяха посегнали на Магрит:
Може би бирата като „осмо изкуство“ са имали пред вид кастилците от Octavo Arte. След киното, признато за седмо изкуство, много се борят да бъдат признати за осмо – от радиото и телевизията, до парфюмите. С тяхната награждавана и на Барселона биър челиндж продукция, те отговарят на слоугана си – „Ти си бирата, която пиеш“.
Неслучайно емблематичният Гарет Оливър от Бруклин брюъри, за когото става дума многократно тук, в увода към „Oxford Companion to Beer” (2011, в съавторство с шеф Том Коликио) пише, че бирата е много по-близо до музиката, отколкото до виното. От „Продадена невеста“ на Сметана (1866) до „Хофманови разкази“ на Офенбах (1881), новопоявилата се прозрачна светла бира шества и по оперните либрета.
В средните векове едно от френските имена на трубадурите е баладен – какво по-добро за една от най-добрите италиански микропивоварни, вдъхновени от средновековните тайни…на белгийските абатски бири. Пиоцо, малко градче до Торино е родината на няколкото варианта, които могат да отлежават с години и отговарят напълно на цените си, стигащи до десетки евро за отлежалите им „Xyauyù“.
Сред най-интригуващите са специалните резерви на името на основателя Тео Мусо с вкус и алкохолно съдържание на шери, мадейра или вин санто – разбира се, на двойна цена. Но пък и напълно отговарят на една от мъдростите на Баладен – да направиш добра бира е като да напишеш хубава песен. Краткотрайната им заигравка със сп.“Ролингстоун“ по случай стотния им брой на италиански, дава място на един от бестселърите им, американския пейл ейл (макар и с под 1% американски хмел) „Рокендрол“.
Истинските им предизвикателства, с които всеки търсач трябва да се срещне, са две и се свързват с подправки, които лично аз съчетавам за мариноване на бонфиле. Първата е „Опера“, в чийто състав влиза малцов балсамико –техен, отлежавал в акациеви бурета. Същият се добавя в последните два дни на ферментацията на 25 градуса, когато отделянето на въглероден двуокис предпазва от евентуално засилване на ацетобактериите. Следва триседмично отлежаване при 0 градуса и затваряне в бутилки без добавяне на мая или захар за реферментация. Едва ли има любител на ламбик, който да остане безучастен към тази толкова различна, но и близка до усещания, особено в ретровкуса, опера в италианския смисъл на думата.
Втората е „Киоко“ (2016), отлежала след първите си три години в открито буре за ферментация на соев сос. Първоначално не можех да повярвам, че в това буре никога не е имало соев сос, но впоследствие със затоплянето установих, че именно бурето придава на истинския соев сос това, което ни харесва в него. Бурето е японско, от последния останал майстор (Ясуо Ямамото) и събира две стари ферментационни традиции.
Последната ѝ дегустация през февруари 2023 в Римини на щанда на Баладен бе като неочакван празник, след който дори и шампанизираната им бира ни се стори почти безинтересна. Бе последната Metodo Classico, чиято рядка отлежала версия (36 месеца) с привкус на анасон и градинска ангелика, съставка в джина, вермута, шартрьоза и бенедиктина, дегустирахме година по-късно.
Музикални бяха и имената на фалиралата Елав, които можеше спокойно да си пъхнете в ръчния багаж като летите от Бергамо – пъб-магазинът им бе до гейтовете. Изборът бе между Indie Ale, Punks Do It Bitter, Dark Metal, Grunge IРА, Progressive Barley Wine, Techno Double IРА. Все още към май 2023 някои от тях се предлагаха след секюрити контрола за течности и други оръжия.
Най-признатата по европейски конкурси португалска крафт-пивоварна Муза също си играе с имената на бирите си – както с рок-легенди (Мик Лагер, Франк Апа, Балтик Сабат, Ред Цепелин), така и с вечни хитове като Born in the IPA, Twist&Stout, Baltic Sabbath.
Големи банди като „Стейтъс Куо“, „Кис“, „Мoтoрхед“ имат свои бири. Английската пивоварна Робинсън вари доста успешно по рецепта на „Айрън Мейдън“ различни разновидности на Трупър, включително с хмел от Страната на Баските (Basque Ale).
Неуспешен бе опитът на Микелер да се пришие към „Куин“ и Фреди с иконичната му снимка в ейла им. Все пак изборът на „Куин“ за варене на тяхна бира „Бохемска рапсодия“ логично бе върху лагер сварен в Бохемия (4,7% с жатецки хмел). След свършването ѝ, британската пивоварна Уестърхам прави само безглутенова нейна версия, само с 4% алк., с английски малц и бохемски хмел.
Известни автори и изпълнители, без да са платени от бирената индустрия, пишат прекрасни химни в прослава на любимото питие. У нас е достатъчно само да споменем имената на бате Гошо Минчев и Васко Кръпката. В Испания, след 20-годишен престой в архивите му, продуцентът Рикардо Пачон изкара на бял свят тема, която легендарният певец Камарон де ла Исла записва между сериозните парчета в албума си “Soy Gitano” заедно с китаристите Томатито и Ниньо Хоселе. Мелодията е на една стара булериа, като припевът е сменен с името на бирата, която след записи са си споделяли от еднолитрова бутилка.
Цялата история е разказана във великолепен клип с оригиналната музика и участници, включително и Ла Чиспа, вдовицата на Камарон. Бирата, разбира се е символната за Севия Крускампо, възпята в импровизацията на Камарон „Крускампо не си я давам, верен съм на моята Крускампо“. Клипът, разбира се, е платен от андалуската бирена компания, част от Хайнекен.
След отпечатъкът на науката и изкуствата върху бирата, какво ще кажете за бирените отпечатъци като изкуство? Я пак? Изкуството на пивоваря, симфонията от аромати, рапсодията от вкусове, дескаргата на послевкуса? Прекалено предвидимо. Упражнения по стил, както би казал Реймон Кьоно. В 2013 бях изненадан от изложба на бирена пяна. Да, по време на поредния Мондиал на бирата в Мюлуз, (пре)открих неочакваната красота на ежедневното, бих казал на ефемерното присъствие на бирената пяна върху стената на чашите.
За тези от нас, които си спомнят гледачките на дъното на чашите с турско кафе, това бе неочаквано връщане на времето в негатив (доколкото бялото може да е негатив на черното). Стоя до бара в пресцентъра на Mondial de la bière и се запознавам със себеподобните си. Дама със сериозен поглед като че ли търси нещо в чашата ми вместо да си подаде нейната на брасотерапевта Кристиан, с който току-що сме се запознали и вече съм потопил нос, а впоследствие и устни в първата ми истинска бразилска бира (брамата от бразилското корабче в Монтрьо 17 години по-рано не я броя за истинска) – бялата на микропивоварната Wäls.
Аник Перен Льомейрак, с която се запознавам, е автор на поредицата картини с бирена пяна, украсяващи пространството наоколо. Да, ефемерната пяна по стените на чашите е едно от нейните вдъхновения и затова тя наблюдава, скицира и пресъздава образите, които открива. „Kапчици от вечността в океана от време” наричат тази част от творчеството на Аник, която над 30 години не губи вдъхновението си, породено от любовта ѝ към бирата.
„Жалко, че някои от най-хубавите бири, които дегустирам не остават достатъчно дълго по стените на специалните им чаши” – признава ми Аник и ме пита с какво обичам да свързвам бирата. Отговарям ѝ – с джаз, отварям „Езикът на бирата” на съответните страници и докато ѝ резюмирам текста, погледът ми спира на пианоктейла от „Пяната на дните”. Явно ми е било писано да споделя заглавието и с артист, на който това сравнение досега не бе хрумвало. В чашата се образуват платна, които всеки е свободен да кръсти както си иска, стига да има очи да ги интерпретира. За Аник това бяха „Поздравът на жирафа“, „Подвижните пясъци“, „Опръстенената птица“.
Няма как да не станете кръстници на някое ново произведение на изкуството, стига да сипвате правилната бира в правилната чаша и да я споделяте с правилните хора. И защо не – да им подарите книгата.
