Безспорният бирен гуру, покойният вече Майкъл Джексън споменава в сайта си за семантични тълкувания на едно от чудесата на Христос: превръщането на водата на сватбата на Кана Галилейска в… бира. Разликата в общоприетия превод – вино – идва заради минаването през гръцки на арамейския термин силна/ферментирала напитка (шекар). Доста преди това, във Вавилон, а още по-рано в Китай се е правила бира.

Не е задължително да си филолог, за да проследиш прехвърлянето на вавилонския термин за бира сикару, описан в Кодекса на Хамураби в термина шекар.

Находки от 2018 в територията на днешен Израел, връщат с още няколко века първите доказателства за трансформиране на зърна в алкохол, т.е. между 11700 и 13700 години (тези на хляб са между 11600 и 14600, така че спорът кое е първо, хлябът или бирата няма решителен и окончателен отговор).

Проф. Лиу, ръководителката на екипа от учени в Станфорд, стоящи зад откритието заедно с учени от Хайфа, в чийто регион са разкопките в пещерата Ракефет, казва по този повод: „Това откритие показва, че производството на пиво не е непременно резултат от излишък от селскостопанска продукция, а е разработено за ритуални цели и духовни нужди, поне до известна степен преди селското стопанство“.

В книгата ще прочетете за трите възстановки на подобни бири, благодарение на сътрудничеството от 1999 насам между биомолекулярния археолог д-р Патрик МакГавърн и уважаваната пивоварна в Делауеър Dogfish Head и нейният създател Сам Каладжоне. Също за видовете вавилонска бира: какво е значело звукосъчетанието bi-gig-dug-ga, какво – bi-se-bar и защо най-доброто е било bi-kal. И, къде варят бира по превода на “Химн на Нинкаси” (1800 г.пр.Хр.). Разбира се, тези, които не са чували името на шумерската богиня, вече ще знаят защо на нейно име има толкова добри крафт-пивоварни по света, къде са те и какво може да се дегустира от „божествените“ напитки. И не на последно място – за „дяволските“ такива.