Skip to main content
#136723

Има поне 11 католически светци-покровители на бирата. Заедно със светиците и обявените за такива без официално канонизиране, бройката е около 25. Към тях добавяме и нашенския Св.Илия, покровител на българските пивовари.

Покровителят на Мюнхен, Св.Бено Майсенски, закрилник на рибарите (като напуснал Майсен, хвърлил ключа от катедралата в реката, после като се върнал, чо намерил в корема на рибата от етикета) и както виждаме, на не съвсем безполовите херувими-музиканти. Бирата, както виждаме е на небезизвестната Льовенбрау.

Безспорни са покровителят на ирландските пивовари Св.Коломбан, този на австрийските – Св.Флориан, чешкият Св.Вацлав – покровител на хмела, Св.Николай Мирликийски или Чудотворец; Св.Лаврентий – почитан от пивоварите в Бамберг, Св.Бонифаций в Мюнхен и тримата Арнолд – от Мец, от Соасон и от Ууденаарде. Първият Арнолд служи по време на чумни епидемии, използвайки вместо светена вода бира. В нея топи и кръста и така намалява разпространението на заразата, благоприятствано от нечистите води. Затова и молитвата му е „пийте бира, а не вода“. Вторият е почитан и до днес от гилдията на пивоварите в Белгия: като син на благородник-пивовар от младостта си е посветен в тайните на пивоварството, а и подобно на първия, топи жезъла си в бира и после го поднася на вярващите. На негово име е и групата за етика и отговорна консумация на бира, действаща в Белгия от 1992. Последният Арнолд умира към 1100, а с това си отиват и светците, защото се дават все повече разрешителни за варене на бира извън манастирите.

Бирата на бенедиктинките от Маредре

Неофициалният бирен светец и баща на монашеството е Св.Бенедикт (480-547), обявен от Папата през 1964 за светец-покровител на Европа. Той е задължавал монасите да произвеждат всичко, от което имат нужда, включително бирата – по 5 л. дневно на всеки. Това превръща манастирите в своеобразни страноприемници.

Тук е мястото да напомним, че Белгия единствена класифицира манастирската бира отделно – Bière belge d’abbaye reconnue. Затова има и отделна глава, посветена на тях, а тук се спираме на останалите страни с манастирски бири. Много ли са те, кой от тях прави „папска“ бира и къде на Балканите е манастирът, в чийто лазарет често е трябвало да бъдат лекувани хора от града, натровени от лошата дестилация на местната шльоковица чрез дневна доза бира 4 л. на болен, ‘poslije čega im se rakija gadila’? Още една причина да задоволите любознателните си страсти с книга(та)! Закупилите я, имат достъп с персонален QR код до приложение с всички манастирски бири, представяни за „трапистки„, както и редките обратни случаи.

Бирени новини и събития в пощата ви!

Не изпращаме спам и винаги можете да се отпишете! Прочетете нашата
Политика за защита на личните данни.