Етимологията и на двата термина включва арх- пръв, върховен. Но както и не всеки строеж има архитектурно-историческа стойност, така и не всяка бира надминава чисто утилитарните си функции. В „Езиците на бирата“ се опитваме да надникнем в основните съставки на бирата, определящи различните ѝ стилове. Спираме се и на легенди и символи, съпътстващи тази напитка от древността до наши дни.

Ако се върнем към историята на бирата в света, много от измеренията ѝ са видими и това са предимно архитектурните. Но те са по-скорошните. Археологическите са тези, които ни доказват варенето на бира от калуна в келтските земи преди 4 хилядолетия, за които стана дума в предната глава. Малко по-отдавнашни – 4300 години пр.Хр. са клиновидните плочки, където за пръв път се описва варенето на бира. Кодексът на Хамураби (1800 г.пр.Хр.) определя задълженията на продавачите на бира в Двуречието и е открит в Суса, днешен Иран. В момента каменните плочи, на които е изсечен оригинала на Кодекса на Хамураби може да се видят в Лувъра:

 

Останки от неандерталци и доказателства за варене на бира 3100 г. пр.Хр. са намерени в Годин Тепе. Oще по-стари са находките в Цзиаху, за които вече стана дума в предни глави (6600 г.пр.Хр.) – там са и едни от първите музикални инструменти в региона, флейти от кости, за което вече говорихме. Т.е. доста по-стара е връзката бира-музика, за която ще стане дума в главата за науката и изкуството.

 

Всички се страхуват от времето, а времето се страхува от пирамидите, гласи една мъдрост. Пирамидите красят както египетската бира Сахара, така и салвадорската Arriba. Разликата в самите пирамиди е около две хилядолетия в полза на египетските. В открити медицински предписания от древен Египет (1600 г.пр.Хр.) се срещат над 100 позовавания на бирата.

 

Друг е въпросът, че в някои бири от Новия свят се използват други съставки, най-вече царевица. Оттам и името на латиноамериканската chicha de jora, която според специалиста по ацтекски Луис Кабрера идва от chichiatl, ферментирала вода. Тази протобира е ферментирала, благодарение на дъвканите зърна чрез ензимите в слюнката. Била е на почит още преди идването на инките, а и до ден-днешен, на религиозни празници в различни части на Боливия, се консумират разновидностите ѝ, с по-голямо или по-малко алкохолно съдържание и основна съставка маниока. Напитка с подобно име има и в Чили и в Перу, съставките могат да варират от ферментирали плодове до тъмна царевица.

……………………………………

 

Мексиканският ми колега и приятел, президент на Ено-гастрономичната асоциация в страната си, ми разказа за друга локална традиционна бира, на основата на различните видове царевица и също свързана с ритуали. Tesgüino  (rarámuri) е с близо двехилядолетна история и до ден днешен има останали общности, които я правят по празничните поводи в живота им. По това си прилича и с финското сахти, както установихме с неговия официален посланик, Пека, също един от колегите и приятели международни бирени съдии, какъвто е и Еду.

 

Да се върнем в добрата стара Испания: при разкопки от Късната бронзова епоха в Хено (Леида, Каталуния) бяха открити най-старите следи от бира в Европа (1200 г. пр.Хр.). Същият екип открива последователно още по-стари доказателства – първо до Сориа (4500 г.пр.Хр.) и последно (засега) до Бегес (Каталуния), около 5000 г.пр.Хр.

 

Както и първото, така и последното откритие са последвани от нарочни варки, като приходите от продаваната и досега Encantada, отиват за финансиране на последващи експедиции по темата. Разбира се, тя няма хмел, сред изпозваните съставки, освен малц и мед, откриваме мащерка и пелин, от които също са открити следи в намерените съдове.

Открих я, заедно с иберо-романската Artemisa в кафетерия Паласио до входа на пещерата Сан Хосе (Валь д’Ушо, Валенсия). Всички съставки бяха отлично балансирани, към привкусовете открих и дюля. Ако в неолита са пили подобна амброзия, Иберо-романската с подсладител салвия ми изглеждаше стъпка назад към по-търсените и конформистки вкусове.

И още малко бирена археология. В началото на юли 2024 в Урбисалия (недалеч от Анкона) бе представено откритието на студентите от съседния университет в Мачерате – „микропивоварна“ на територията на изследваната от години местна римска вила, известна като Виламагна.

Това е първата запазена „пивоварна“ на територията на днешна Италия и то в един от големите културни центрове на областта. В четвърти век сл.Хр., когато е датировката ѝ, там са се отглеждали три вида житни, но и лозя и се смята, че традицията на бироправенето е останала още от галите, преди римляните да фортифицират достъпите до Адриатическо море.

Интересното е, че в наши дни, именно в Урбисалия е една от най-интересните крафт пивоварни, Il Mastio, която предлага и три вида ИГА. А дали ще се опитат да пресъздадат археобира? Засега са свързани само с архитектурата – името им е от средновековната местна кула.

 

Офлайн е както дегустирането им, така и възможността да се разходите из някои други археологически и архитектурни забележителности и течните им по-силно или по-слабо охмелени съответствия. Едно от тях ни води във Варна и то не е на някоя случайна пивоварна. Любопитството ви ще бъде възнаградено в съответните страници на книгата.