Асоциацията на производителите на абатските бири ги отделя в едноименна категория по подобие на трапистките. За разлика от последните, произвеждани само в 10 манастира в света (към март 2024), абатските в мнозинството си са продукт или на белгийски големи пивоварни, или направо на мултинационалните гиганти AB-InBev, Carlsberg и Heineken, които плащат отчисления от печалбата си на съответния манастир, чието име използват. На етикетите си имат стилизиран знак. Но не всички „абатски“ (особено тези в търговските вериги) го имат и това значи, че или манастирът е измислен, или е неактивен. В нарочна глава тук (Е2) се спираме на абатски, които до 1962 са представяни за трапистки, както и отбелязваме две „скромни“ трапистки, отбелязвани дълго време като абатски. Напомняме, че достъпът до нея е свободен само за закупилите книгата.
……………………………
Не е излишно да напомним, че основната разлика между трапистки и абатски е наличието на собствени пивоварни в трапистките манастири, строгия контрол на монасите върху рецептите и изпълнението им, както и пълното връщане на печалбата в съответния манастир за социални дейности. Но има и манастири със собствени пивоварни, които не са трапистки (цистерциански) и затова не са част от трапистката асоциация. Това не значи, че бирите им не са на ниво, напротив.
Още от 1929 се прави бира Witkap (белите качулки на цистерцианците), а през 1949 бенедиктинците в Maredsous решават да предлагат бира на поклонниците и това предшества формалния им договор с пивоварната група Дювел-Моортгат, в сила и до днес.
След обявяването на истинските трапистки за контролирано наименование, малка част от светските производители напускат битката, а повечето запазват отношенията си със съответния манастир и наричат бирата си абатска, плащайки, както вече споменахме, известна сума на съответния манастир. Най-старото подобно споразумение свързва от началото на 50-те години на миналия век, известната вече и у нас Leffe с предшествениците на InBev. Въпреки всички трансформации, AB-InBev успяват, за тяхна чест, да ги направят заедно с бялата Hoegaarden световноизвестни и с това да се наместят удобно и в нишата на специалните бири за ценители. Процентното им присъствие на пазара не е толкова важно, колкото престижа от налагането на нови стилове при консумацията на бира, свързани с удоволствието от дегустацията.
Наличната и у нас Grimbergen е с корени от 1128 г. Тогава Св.Норбер лично установява едноименния манастир, изгарян и възстановяван няколко пъти оттогава. Затова и символът му е фениксът. До скоро, предлаганите разновидности бяха 6, с вариации в цвета от светло златист до тъмно кафяв (Optimo Bruno, първоначално варена само за Великден). Както и предишните две, ако не сте в Белгия и ги намерите в магазин в малка и голяма бутилка, не се колебайте и вземете голямата – заради реферментацията. Дори и залежали, те развиват по-добър вкус от малките. Въпреки, че за предпочитане при бирите е да не отлежават легнали – маята остава на дъното, ако не искате да я усетите отделно в последната глътка, можете да пренебрегнете правилото.
Но най-хубавото и най-интересното при тях е и най-новото – микропивоварната в самия манастир. Трите нови вида могат да се дегустират на място наливни или да се закупят бутилирани – все още нямат широко разпространение. Единият от тях привлече вниманието ми с близостта си към стила brut и използването на пшеничен малц, новозеландски хмел (Нелсън Совен) и два вида мая, естествено, вторият – за шампанско. Не по-малко интересен е квадрупълът с инфузия на опушен дъбов чипс при отлежаването. Третата, пейл ейл е с австралийски хмел галакси.
По същия път от началото на 2023 поеха и в Maredsous, където новата им микропивоварна Le St Joseph е построена от притежаващата ги най-голяма белгийска фамилна пивоварна група Дювел-Моортгат. Бирата отбелязва 150-годишнината на абатството и 75-годишнината от началото на пивоварството под тяхно име. На място се варят сезонни бири, които не могат да бъдат дегустирани и закупени извън страноприемницата. За лятото на 2024 това са по-тъмната с манго и ИПА. А сенчестият ѝ двор и големите пространства правят нашествието от жадни туристи през лятото съвсем разбираемо (бях там август).
Нарочно се постарахме новото издание да не е толкова тежко колкото първото – така може да се ползва и като пътеводител за белгийските абатски и най-вече трапистки маршрути.
