Замъците през Средновековието са били естествено продължение на пивоварната дейност на манастирите. Досега има действащи пивоварни в замъци, построени върху манастирски руини, като Ingelmunster, построен в 1075 върху руините на английски (или може би ъглов?) манастир от 640 – оттам и името му Anglo-monasterium. И в България се радваме на продукцията му Kasteelbier – cuvée, brune, rouge и blonde, отскоро допълнени от barista (квадрупъл с кафе и шоколад) и rubus (с малини).
Най-старата австрийска семейна пивоварна е свързаната със замък – Eggenberg. Основан в 971 (според други източници – в 999), сегашният му вид е почти без промяна от 14 век, когато е създадена пивоварната. В 1681 започват да търгуват с произведената бира. За съжаление, старата изгаря в 1877, съвременната е от 2000 г. Един от най-силните им продукти е коледната Samichlaus, чиято история разглеждаме в главата за сезонните бири. Най-новата от поредицата им е отлежала в бурета от шардоне и уиски (моята от 2017 е само в шардоне).
Друга тяхна култова бира е Urbock 23, където цифрата означава сухото вещество, а алкохолът (вариращ според годините от 9,6% в моя случай, до 10,3%) завладява с мощен прилив още при отварянето на бутилката. Следва приятно затопляне на небцето и ненатрапчиво усещане за подсладен с мед черен чай. Не бих казал, че ми стана по-любима от съответните богато нюансирани белгийски triple, но определено си струваше пробата. В самата пивоварна, цитираните две бири се дестилират и предлагат като концентрат – Zigarrenbrand и Samichlaus Bierbrand, съответно 45 и 40 градусови, като отскоро съществува и микс на последния с ИПА под името абиритив.
Другият заслужаващ внимание австрийски замък с пивоварна е Starkenberger. Тъй като предлага бира и за пиене, и за плуване, на него подробно се спираме в една от предните глави, където говорим за спа или по-точно спб (sanita per birrae).
По време на едно предишно бирено пътешествие в Белгия и Франция попаднахме на нещо, доближавайки се до най-доброто не само в измислената категория „бирени замъци“. Това бе една нова микропивоварна в стар замък – Charmoy. Ако го споменавам, то е заради превъзходната бира, правена с мая от Орвал от младия пивовар, стажувал в уважаваната институция. Ден по-късно предложих тъмната му бира на сляпа дегустация на белгийски ценители в околностите на Орвал и възхитата на всички ни бе пълна.
Нововъведенията за разширяване на трапистката продукция бяха оказали влиянието си върху вкуса на пресния Орвал – нямаше ги нито медните казани за варене, нито откритите ферментационни. Загубеният вкус обаче продължаваше в произведенията на вдъхновените от Орвал пивовари, запазили откритите ферментационни вани – и в Рюл (Белгия), и в цитирания френски замък. Така че, колкото и стар да е замъкът, по-важното е с каква мая каква бира се вари.
