Носителите на бирените традиции логично трябва да се търсят както сред пазителите на духовни и материални ценности, така и сред авантюристите или пазителите на пазителите, ако можем така да наречем рицарите. Разбира се, ще става дума и за мореплавателите и войските, които са водели със себе си за завладяване на Новия свят. И за мястото на бирата, по-малко известно от това на рома и брендито. Например, защо австрийските стилове бира са най-популярни извън родината си именно в Мексико? Отговорът, знаете къде.
Дали обаче маркетинговите светци, за които вече говорихме, не са съпътствани от маркетингови рицари? Имали ли са кръстоносните походи някакво място в разширяването на бирените територии или поне в пренасянето на едни традиции от едно място на друго? Трудно е да си представим тътренето на далечни и дори средни разстояния на бурета, чието съдържание и без друго лесно би се развалило извън зимните месеци.
По-скоро се е случвало обратното – доста източни подправки, които влизат в груита, с който се е овкусявала бирата, с кръстоносците, но най-вече с търговците по пътя на коприната, идват и в Европа. В този ред на мисли има изключения, като северните aauls, пренасяни от викингите в техните дракари и понякога „ароматизирани“ с чесън, за прогонване на злите духове. Етимологията на понятието бира в балтийските и скандинавските езици (olut, øl), чак до британското му възприемане (ale), не е докрай изяснена – протогерманска, със сигурност, във връзка с финския и може би (според британски източници) със старобългарската форма за сидра – олу.
Сигурните сведения са по-скоро за рицарски турнири или за отбелязване на някоя важна победа, като тази на Гамбринус. Кой е той? Има различни исторически податки. Най-невероятни са немските претенции от началото на 16-и век това да е Гамбривиус, научен от египетската богиня Изис на изкуството за правене на бира.
Според други, това е бургундският херцог Жан Безстрашни (1371-1419), първият, официално признат изобретател на бирата с хмел, един от ръководителите на последния кръстоносен поход – този срещу турците, с решаваща битка в 1396 при Никопол, когато окончателно загиват надеждите на Второто българско царство (Никопол е последната му столица).
Ян Първи Брабантски е не по-малко вероятен като първообраз. Бил е рицар, участвал е в битката в 1288 срещу архиепископа на Кьолн, завършила с края на владичеството на архиепископа над пивоварите, плащащи му невероятни данъци. В следствие на битката се създава нов град недалеч от Кьолн – Дюселдорф. За съперничеството между двата местни специалитета – кьолш и алт има отделен разказ, а сега да се върнем на Ян Брабантски. Образът му е най-близък до познатите картинки на дебелия Гамбринус с халба в ръка. Бил е бонвиван, за една нощ пресушавал по буре (нищо чудно, ако е било 10 литрово), но това буквално му е коствало главата. Подробностите – на хартия.
Бирата присъства и на възстановките на ежегодните средновековни рицарски турнири, като най-комерсиалните са тези в замъка Калтенберг, познат доскоро и у нас с едноименната си бира. Там обаче бирата е по-силната и тъмна König Ludwig Dunkel, всеки юли се събират по 10 хиляди зрители и около хиляда артисти.
На подобен, но много по-малък празник съм присъствал в белгийския град Буйон (пише се точно като бульон) – втората събота на август градчето кипи от рицарски живот и лее щедро няколко вида бира, произведени в местната едноименна пивоварна. Една от тях, Медиевал бе с търсен груб на пръв допир вкус, който обаче бе доста плътен с подчертан малц. Бирата е нефилтрирана и реферментира в бутилка, както и останалите бяла, светла (cuvée) и тъмна, с акварелна рисунка на поразхвърляна девойка с поглед към крепостта, чаша бира в дясната ръка и меч в лявата. Пивоварите са местни хора, тяхно е и едно от най-богатите на бири дори за Белгия магазинче (Le marché de Nathalie c над 300 вида), като първоначално са варяли собствената си продукция на място.
