Доказано е, че рестриктивното законодателство носи само вреди – след Гражданската война в САЩ, щатите без такси върху бирата достигат по-голям промишлен подем от останалите. Президентът Вашингтон лично е подкрепял американските пивовари (нещо естествено след скъсването с англичаните) и в свое писмо до генерал Лафайет от 29.1.1789 пише, че си купува само американски портер.
Освен него пивовари са били и Томас Джеферсън и Самюъл Адамс – бащата на идеята за независимост от Англия. На негово име е най-известната бостонска пивоварна, където асортиментът на нетрадиционна бира е голям колкото броя на псевдонимите, използвани от политика Адамс по времето на пропагандните му турове из 13-те британски колонии, които ще дадат основата на бъдещите Съединени щати.
Ненадмината си остава споменатата в главата за бокбирите Utopia (25% алк.), с шест вида пушен малц, четири вида благороден хмел и малко кленов сироп, отлежавала в бурета от коняк и порто. Производството ѝ е само 8500 бутилки с първоначална цена 100 долара едната. Тя е резултат от над десетгодишен изследователски процес, преминал през трипълбока им със 17,5% алк., Милениум – 21% алк. и ММII (2002 с латински цифри) – 24% алк. След тях, бирата е само бленд, като на всеки две години се добавят нови попълнения. При първото ми отиване на Mondial de la bière оставих екземпляр от „Езикът на бирата“ на представителя им във Франция и на следващата година в Мюлуз, с Боби и Митака (Блек Пайн, тогава само домашни пивовари) имахме привилегията да ни отворят вече 200-евровата бутилка с формата на меден казан за варка. Мисля, че от името и на тримата, смело мога да я разположа в топ-5 на най-добрите бири в света.
Подробности и цифри за печалбите на мафията от Сухия режим, както и за публичните фигури, инспирирали 21-ата подправка, която му слага край – в съответните страници, които тук прескачам. Както и тези за „Бирената среща на върха“ на бившия президент Обама, където се включва и сегашния -към издаването на книгата- президент Байдън, тогава вицепрезидент. И подробностите от интервюто ми с производителя на бира, посветена на референдума за независимост на Шотландия. В края на главата ще се разходим и из други примери за държавотворческата роля на бирата от древността (Перу) до наши дни (Бутан). Както и използването ѝ в политическия маркетинг в Испания и Великобритания.
Няма да се спирам подробно на интегристкия подход в няколко десетки страни по света, където единствената бира е вносната безалкохолна. Но и там няма гаранции за стриктно спазване на забраните – няма да забравя един емигрант от Иран, понастоящем щастлив собственик на бирен магазин в Белгия. На въпроса ми не противоречи ли това на религията му, той само се засмя и призна, че с идването на аятолаха, е бил принуден да си пълни ваната с безалкохолна бира и да добавя малко бирена мая (продавана като лекарство) и захар, предизвиквайки вторична ферментация. „Когато напуснах родината си обещах, че веднага, щом си стъпя на краката на новото място, ще си напълня една вана с истинска бира. Попаднах в Белгия, но бирата бе толкова хубава, че реших вместо да я хабя за една прищявка, да я споделя с останалите. Така постепенно се зароди идеята за магазина.“
По зловредност за пивоварството, сухият режим е съизмерим единствено с… войните. След края на Гражданската война в Испания например, производството на бира е спаднало десетократно. Пак войните са били сред причините за упадъка на традиционното белгийско пивоварство. Още по времето на Първата световна, мнозинството от медните казани били реквизирани за претопяване и броят на съществуващите пивоварни от 3000 в началото на миналия век е редуциран до 125 в средата му.
Само едно насилствено събитие има обратен ефект: Френската революция, слагаща край на манастирския живот, е причина трапистите да се оттеглят в съседни земи и не след дълго да възстановят традиционното си производство на бира, ограничено до ден днешен в 2 холандски и 5 белгийски манастира, ако не броим английския и италианския трапистки манастири със собствена бира.
В наши дни, един от признаците на стабилизиране на даден регион е отварянето на пивоварна там. Алекс Бринкерник, бившият главен пивовар на Загорка замени Тракийската низина за остров и пое възстановяването на пивоварството в помитаното от урагани и метежи Хаити. Източен Тимор също възстанови бироправенето си.
Наличието на бира в една територия в началото на 21 век е един от признаците за стабилност, предвидимост и ако щете – предпоставка за демокрация. Едва ли мултинационалната САБ-Милър би се решила преди години да отвори пивоварна именно в Южен Судан, ако не бе разчела правилно посланието на търсещите независимост там. Не е нужно да се отдалечаваме толкова много във времето и най-вече в пространството, за да видим подобен факт и в съседна Еритрея, отделила се от Етиопия де юре в 1993, но с работеща и досега, макар и одържавена пивоварна, основана преди началото на войната за независимост.
Международно признати или не, и Косово, и Приднестровието, и Абхазия, нито за ден не са прекъсвали производството на бира, която с промяната на властта не закъснява да се преименова от Печко на Пея и от Сухум на Сухумское (де факто руският винаги си остава официален на Приднестровието и затова капачките на местната бира и досега са на кирилица, въпреки принадлежността на областта към румъноезична Молдова).
Аберации също не липсват. Веднага след незаконната руска окупация на Крим, продукцията на местния комбинат за пиво и безалкохолни се обсипва с награди на държавата-агресор и дори част от продукцията му се предлага в братския ѝ Китай.
На агресията отговориха подобаващо от пивоварната в Ривне с поредицата си „Хуйло“, „Московски корабль иди на х*й“ и подобни ребрандирани версии на техните вайсове и светли лагери.
Както виждаме, и бирата се продава по-добре с политически конотации. ВВС в свой репортаж от средата на май 2024 разказва за семейство Мичъл, чиято едноименна пивоварна в Линкълншир напоследък се радва на голям интерес с посветените на сатрапи бири (Путин портър, Ким Ил ейл и най-вече Осама бин лагер). Причината – част от печалбата отива във фонда за жертвите от 11 септември.