Когато промишленото производство на бира нараства, вече трябва да се мисли не само за качеството ѝ, а най-вече как да бъде представяна и продавана по-добре. Вече се спряхме на предизвикателствата на прозрачните халби и отражението им върху възхода на прозрачния светъл пилз. В азбуката на бирения маркетинг от 19-и век насам, досега разгледахме изначалните, исторически референции, като залог за успех. В настоящата глава откриваме закономерности в употребата на природните забележителности.
На първо ниво, това е обикновената референция на местната гордост. Контекстът говори достатъчно, за да продава без допълнителни усилия, да не говорим за подтекст. Визирани са както местното население, така и туристите. Колкото по-туристическа е дестинацията, толкова по-използвана е местната топография.
Глобалното пътуване напоследък е модерно да се съчетава с локално пиене на бира като част от т.н. „кулинарни турове“. За съжаление, в голямата си част, тези бири с подходящи имена, са съобразени най-вече с масовия вкус и затова се спираме на тях съвсем бегло.
В България референциите за планина или друга природна забележителност са предимно в минало време. Отдавна са забравени бирите на софийските разрушени вече фабрики „Витоша“ и „Люлин„, както и варненскиата „Галата„. Засега остава единствено „Пиринско„, макар и тъмният му вариант да изчезна в последните години.
Снежния човек, наричан Bigfoot обича бира и никога не може да бъде открит от ловците. На негово име са ежегодните лимитирани селекции на калифорнийската пивоварна Сиера Невада, които вече са достъпни и у нас. Вече над четвърт век, тези силни бири от категорията барли уайн, печелят награди с баланса на горчиво-сладкия си вкус и плътно тяло. Дълбокият им аромат завладява въображението и подтиква откривателската тръпка във всеки от нас.
Някои са склонни да свързват успеха от началото на 80-те на пивоварната с един виден техен фен, Джери Гарсия от „Грейтфул Дед“, покрай когото и любители на бандата стават такива и на пивоварната. Същата пивоварна, бе и първата на континента да експериментира със свеж хмел от Нова Зеландия и ейлът ѝ носи съответно името South Hemysphere (Южно Полукълбo).
Така неусетно отиваме към втората, по-рядка асоциация на подробностите от пейзажа с основните характеристики на изключителни като качество бири. Такива изобилстват най-вече в Северна и отскоро в Южна Америка и в Европа.
Едни от най-добрите в жанра са и бирите на Мон Блан – пивоварна в Савоя с вода от ледника Аншапльоз (2074 м). След първите ѝ бири, произведени с повърхностна (горна, висока) ферментация, тенденцията им да се продават само локално, бе загърбена благодарение на… цветовете им. Успехът на бялата и светлата, даде идеи за задълбочаване на традиционно свързваните с Алпите напитки. Известният билков ликьор Шартрьоз и най-вече 55%-та му зелена версия, кара пивоварите да използват алпийското ароматно цвете женепи, стоящо в основата на ликьора и в бирата си, което ѝ придава зеленикав цвят.
Отскоро се продават дори в Лотарингия, където опитах и виолетовата им с боровинки и виолетки. Със сигурнност при растящите цени на колекционния Шартрьоз, това би била достъпна (м)алтернатива за тези, които не можем да инвестираме в него минимум 150 евро.
…………………………………
Завършваме с една изключителна успешна маркетингова история около Мадрид. Самите испанци често изпускат финалното „д“. Така се ражда новият бранд на Молсън-Коорс, пръв по ръст на продажбите за 2022 в пъбовете на Острова. Първоначално се появява на Британските острови, където се и вари. Опитах го в Единбург в края на август 2022, а отскоро го има и в големите вериги в Испания. Бирата е колаборация с базираната в Толедо “Ла Сагра“, купена в 2017 от Молсън-Коорс. Лансирана е като „средиземноморски лагер“ (каквото и да значи това – Морети, Перони и компания). Нищо различно като вкус, плътност, малко по-ниска цена, но все пак в премиумния клас, макар че колегата-съдия и бирен журналист Пит Браун я разполага в „горния сегмент на бюджетните барове и в долния сегмент на престижните“. Убеден е, че моментът на лансирането ѝ, съвпаднал неслучайно с края на пандемията е избран неслучайно – хората на Острова все още мечтаят за пътешествия и им се продава именно ескейпизъм.
А че „Мадри“ не е душата на Мадрид не само за мадридчани, може да се убедим в самия Мадрид. И в София също – прави се от местното подразделение на Молсън-Коорс.
Опишете ни вашата любима бирена дестинация, свързана с темата – един подписан екземпляр от книгата може да стане ваш, а разказът ви – публикуван тук.