Езиците са, за да се разказват приказки и други истории на тях, не само да се учат за изпитно ниво, нали? Неусетно стигнахме до удоволствието от разказването, от споделянето на преживяното. Като всичко в човека, и бирените пътешествия и откривателства, са въпрос на стил.

Моите, както и на повечето хора, започнаха у дома или по-точно извън дома, с пътуванията ми из страната, от планинските пътеки до морския бряг. После дойдоха не толкова лесните в 70-те излизания в „лагера“, както сполучливо се наричаше света, за който не се говореше официално, че е втори, но се знаеше, че не е „трети“ и се подразбираше, че не е първи, въпреки, че парите на първия бяха т.н. „второ“ направление.

След първите пътувания „отвъд“ стана ясен до край израза „това е друга бира“. Помните ли коя бе вашата първа „друга бира“? Пишете и последният екземпляр с автограф от първото издание на „Езикът на бирата“ може да ви достигне където и да сте, дори и да не дегустирате поредно откритие.