В 2024 – малко години след КОВИД-кризата, българската бира оцеля и браншът прие предизвикателството, превръщайки го – по думите на Изпълнителния директор на Съюза на Пивоварите в България (СПБ) – във възможности. За 143-та годишнина на българската пивоварна индустрия, 68-та на пивоварната наука и 33-та от създаването на СПБ, за който става дума неведнъж в тази глава, веднага след нея, даваме думата на неговите Председател и Изпълнителен директор.

…………………………….

Пивоварите на Европа с всичките им членове са една от най-влиятелните браншови организации с определена тежест пред официалните евроинституции. И като става дума за тях, в една от столиците им – Страсбург, попаднах на изложбата „Оцеляването на древността…чрез рекламата“. Познато, нали?

Ето и българските ѝ бирени измерения. Откриваме ги както в марките, така и в съпровождащите ги символи. За съжаление, в последно време някои от брандовете бяха оставени настрана, въпреки върлуващата „соц-носталгия“. Може би, защото не са баш „соц“, а може би, защото малко хора от моето или по-възрастните поколения, таят носталгия по соцбирите, извън тогава достъпните само в Балкантурист.

В интерес на истината, един от малкото сектори с нормална приватизация и без разтърсващи скандали, това бе биреният. По това време се създава Съюзът на Пивоварите в България (СПБ), които от своя страна са активни членове на Пивоварите на Европа в годината след приемането ни в ЕС. А още в следващата, 2009, благодарение на тях, с художника на първото издание на книгата, бяхме приети в централата им в Брюксел.

Няма как да не сме горди, че от доста години, при проучванията на репутацията на бирения бранш в ЕС, България винаги е в челото – първа или втора след Чехия. Какво по-голямо доказателство за тежестта на СПБ?

………………………..

Първата част на настоящата глава разказва за символите, използвани в брандовете до 2009, когато бе първото издание на книгата. Някои от тях със сигурност се помнят от хората на и над моята възраст – останалите ще ги открият в книгата. Тук само отбелязвам един факт.

Стогодишнината от Шипченската епопея е отбелязана с пиво Шипка, произвеждано както в България, така и в Русия (тогава СССР). За протокола, сегашната Шипка е „етикетен“ продукт на Ломско. По същото онова време, но под името Дружба, юбилеят е отбелязан и от Шуменско. Така историята става неизменен рекламен похват, от древността до недалечното минало. Дори и последните нови малки пивоварни (като тази в Плевен) след заигравката с атаманите заложиха на Сторгозия – името на старото тракийско селище край Кайлъка. В интерес на истината, Плевна е името и на микропивоварна във Финландия (в центъра на Тампере), откъдето са и голям брой воюващи в плевенската епопея.

Единият стаут – „Сиперия“ (посветен на транссибирската железница) е включен в сборника 1001 бири, които трябва да опитате преди да се преселите в отвъдното, отскоро имат и сертифициран органичен био-бок, а това, което е естественият връх, е бирата на годината, за която стана дума в началото – екстра IPA със запомнящо се име и образ: Северин. Сайтът им не споделя кои от С-хмеловете са използвани, но уточнява, че първото мезе в менюто са сухарите (4 евро) – най-скъпоценното нещо за Северин и другарите му. За по-бирено, според вкуса може да се нарекат и бретцели. Но при всички случаи е място, което е добре да запомним.

Бирите им със сигурност са по-достойни от българо-съветския експеримент „Шипка“ от 1977, за който капачката не казва дали се е варил в Плевен, Стара Загора или навсякъде, докато московският етикет е от фабриката в Хамовники. Ето описанието на блогъра Павел Егоров – мисля, че няма нужда от превод: „На Хамовниках есть и фирменный бар, где наливают Топвар и нефильтрованное Хамовническое. Также имеются в продаже пиво „Царь пушка“ и „Шипка“ с новым дизайном этикеток. Хамовническое пиво обладает еще более сильным привкусом плохой водопроводной воды, хотя если привыкнуть, то пить можно.”

След 2009, едни от най-добрите домашни пивовари затвориха любителската страница и се впуснаха в приключения, с които поставиха България на световната крафт-карта. Заедно с последните регистрирани и опериращи на родна територия, общият брой пивоварни в страната, според официалните данни от Съюза на Пивоварите в България, към края на 2023, е 40. Средната ни консумация е 80 л. на човек годишно. Няколко сравнения със сходни по традиции, но не и като население недалечни страни, членки на ЕС, говорят сами по себе си: в Гърция те са 75, със средна консумация – 35 л., в Румъния съответно 96/83 л., Хърватия – 109/89 л. и Унгария – 75/68 л.

…………………………………………

Понятията, които използвах в първото издание – занаятчийска или артизанална бира – по закона за езиковата икономия, отдавна са пометени от крафт. Освен ако не са част от името на някоя пивоварна като Казан-Артизан например.

Чувството за нова реалност, в повечето случаи води и до ново маркетиране за по-добра разпознаваемост на продуктите на българските малки и микропивоварни на все по-запълнените рафтове на крафт-баровете и специализираните магазини. Малко са тези, които излагат на преден план местното (Чипровско, Аврен, които добавят и пощенския си код).

Великотърновската пивоварна Бритос се представя по-скоро с тракийски, отколкото с островни конотации в името си. Освен историята на името, етикетът ни прави достояние и на постоянния немски контрол върху суровините и производството. Дори и в супермаркетни вериги, с отлично отношение качество-цена, могат редовно да се открият експериментите на Бритос с опушени малцове, рози и други, определяни навремето като „екзотични“ вкусове.

Подобно е положението и с първопроходците от Гларус (с.Слънчево, Варна) и донякъде с Ромбус (с.Ивайло, Пазарджик). Гларус залагат на генеричните имена на съответните стилове с изключение на т.н. „кратки серии/signatures“ като „катеричи хмел“, игра на думи с лешниковия вкус на пивкия им браун ейл и едноименната електронна игра.

Ромбус предпочитат също да са експлицитни, но с елемент на загадъчност (личностите на съпругата на пивоваря и на „консилиере“ рефлектират в този избор).

Блек Пайн, започнали като сериозни домашни пивовари в гараж на ул. „Белите борове“ си харесаха една черна шишарка от гръцки плаж и фотодизайнът на съпругата на единия пивовар даде останалото. Правописната грешка в изписването на името им бе нарочна, както и тази при Кохонес, петльовият силует на които ги прави ясни и на чужденците. И двете пивоварни залагат на силни, но пивки DDH (двойно сухо охмеляване), като последните навлизат смело в остаряването в бурета от друг алкохол (версия чипс, повече в съответната глава).

Диво пиво си казва всичко в името, подобна търсена хумористична алитерация откриваме и при Казан Артизан. Хубавото е, че почти всяка от тях в нещо бе първа на българския пазар, а някои от най-големите по обем, са членове на СПБ (Бритос, Гларус).

Засега са много редки настъпванията между големи и малки, не се забелязва и типичното за САЩ и Европа поглъщане на малките от майстори на оферти, които не могат да бъдат отказани.

Лични истории (Трима и двама), музикални вкусове (Метълхед) и пак местна гордост (Хилс, Дунав, Мелтум) само допълват непрекъснато разкрасяващия се пейзаж, където отдавна има място и за бели щъркове, и за авери, макар и варени навън.

Технологичните закачки също вървят с добри столични експерименти – от Sofia Electric дo Rocket Science. Към края на 2023, София се сдоби с поредната семейна микропивоварна, която предлага и бирени автомати за монтиране на обществени места (интересно, кои ще се осмелят първи?)

Не мога да не отбележа солидарността на крафт-пивоварите в акции като “I Am Amazing” за подкрепа на сектора по времето на КОВИД, а и едноименната втора тяхна акция в подкрепа на Украйна след варварската агресия на путинова Русия. Адмирации заслужават всички, включени в събитията за събиране на средства за лечение на един от знаковите техни колеги.

Разбира се, прекрасни са и възможностите, които Мелтум (a от края на 2023 – и Диво пиво) предоставят за варене при тях на рецептите на победителите в конкурсите за домашна бира, да не говорим, че и домашни пивовари-шампиони без собствена пивоварна имаха възможност да варят за нови крафт-пивоварни (Мая в Кохонес).

За някои от колаборациите – София илектрик с Микелер вече стана дума, уникалните бири са си уникални, хубавото е, когато сезонните успехи се завръщат, дори и да не са „ъпдейтнати“ (Гларус, Ромбус, Блек Пайн).

Крафт-баровете и бирените магазини-дегустационни, заслужено влизат в европейски бирени гидове за специализиран туризъм и можем само да съжаляваме за късогледството на новата управа на софийското летище, която има на какво да се поучи, от брюкселските до валенсианските фрий-шопове, да не говорим за мюнхенската летищна микропивоварна Ер-Брау и италианските крафт-барове на терминалите дори на малки летища, като Торино (Balladin) и Бергамо (барът остана и след затварянето на създалата го микропивоварна Елав).

Не случайно големите имена в големите компании у нас, в поредицата „Бирата на фокус“ на Съюза на Пивоварите в България, държат на бирената култура и работата си с млади колеги по експериментиране на нови разработки.

В същата посока е и създаденият от „Болярка“ „Дом на бирата“, където посетителите освен с историята, се запознават и с настоящето и дегустират току-що произведена бира. Малко по-късно бе отворен музея „Светът на Загорка“, където всички се удивлявахме защо нефилтрираната бира, с която приключваше посещението, не може да се дегустира и на други места.

Още по-далеч отидоха Каменица с отварянето на Фрик‘с – крафт-пивоварната под запазения комин на пловдивската им пивоварна. Кръстена е на създателите на пивоварната, Фрик и Сулцер, майстор-пивовар е консултантът-редактор на първото издание на настоящата книга, Иван Карагьозов. Представял съм техния спайс вайс с чубрица на Барселонския бирен фестивал и не е имало дегустатор, който да не е бил очарован. От октомври 2023 заведението им е менажирано от екипа зад успешния софийски музикален клуб на открито, Маймунарника – отвсякъде като за главата „Бира и музика“.

Доста забележими са и опитите в съчетания с подходяща кухня, където освен за традиционни немски мезета (Ягерхоф – Пловдив), има места и за доста по-завладяващи домашни месни и местни специалитети (Ромбус – Пазарджик). Често в бирените салони и други прояви на СПБ се включват и шеф-готвачи с отлични предложения, превръщайки споделената бира в гурме-преживяване.

Тези тенденции, заедно с все по-голямото и заслужено място на дамите в пивоварните, големи и малки, проникващи и в средни и малки населени места у нас, могат и трябва да бъдат умело използвани от България като туристически бранд.

Всички пивоварни у нас оценяват повишаването на бирената култура, особено сред пътуващите млади българи, но и сред традиционните си потребители.

Понятно е, че рисковани резки движения при гигантите не са толкова лесни, колкото при малките и микропивоварните, най-важното е, че за всеки любител на бира има достатъчен избор, при това на доста добро съотношение качество-цена в ЕС.

Сред новите тенденции в последните години не трябва да се изпуска и буквалното избухване на т.н. „етикетни“ брандове. В случая с Ломско сме свидетели на истинска експлозия от регионални, спортни и какви ли не други референции, изработени по поръчка на дистрибутори по различни поводи, включително и като увековечаване на Братя Прошек, след като старата им пивоварна в София бе разрушена, за да даде място на търговски център на площадчето, кръстено все пак на тяхно име.

Блек Пайн от своя страна произвеждат адаптирани свои рецепти с етикети на партньорски барове, и не само. Явлението е повсеместно европейско, като навсякъде има пивоварни с етикетни свои бири за големи вериги – най-вече немски и белгийски за италианския пазар, а коледните празници в Испания в 2023 бяха белязани от „нашествието“ на крафт-бири в големи формати с етикети на големи търговски вериги, от което спечелиха всички.