Не обичам да пиша за места, където не съм бил, за неща, които не ме вдъхновяват, за събития, които и без мен са в центъра на вниманието. Цял живот съм в т.н. ниши, колкото и да са обтекаеми.
В импресиите си от Мондиала в Мюлуз ще се опитам да предам и отсенките на основните тонове в актуалното биротворчество на домакините, в случая – Франция и организаторите – Канада и в частност Квебек. Които са и вид километрични камъни по пътищата (и кръстопътищата) на развитието на бирата.
Една от първите бири, с които започна пътешествието ми из щандовете на изложителите бе Fleur de sureau на елзаската микропивоварна Cabrio. Цветът от бъз не е само част от името, а и активна съставка на тази леко мътна, с не много плътна пяна, но с отличен балансиран аромат, където, както и във вкуса, нотките бъз само допълват хмеловите аромати без да ги изместват напълно, а финалът е учудващо дълъг и сух за подобна лека, бих казал – летна бира с 5,4% алк., на която дори малко подценяващо виждам, че съм дал оценка 8 по десетобалната. „Насмешлива, изобретателна, оригинална” – така се самоопределя планинската „козичка” (името на пивоварната).
В съседство, магичните смески (отново бъз, но за да е като в българския вариант, бъз и коприва) впечатляваха по-скоро с цвета си – тревисто зелено, отколкото с прекалено сладникавия според мен вкус. Красивата легенда за големия магьосник, поканен от виконта на Сенон (Вогезите) да спаси местното население от преследванията на инквизицията е в основата на проекта на местната пивоварна, чийто основател Марк Арбогаст твърди, че рецептите са му предадени от стара лечителка, живееща на ул.Дяволска.
Достатъчна ми бе дегустацията на бири с върбинка и с нуга на пивоварна Бурганел – прекалено налагащи се, може би нелоши за специално сутрешно афтър-парти, както и шафрановата бира би била добър акомпанимент на някое модно дефиле (всъщност, опитах я благодарение на един моден готвач, спретващ на живо невероятни комбинации, в случая на шафрановата бира – като съставка на задушени бели патладжани).
Тук е естественото място да стане дума за отколешния финес на френската кулинария, отваряща се все повече към бирата като към партньор не само в рецептите, а и в поднасянето както на традиционни френски гордости (най-вече сирена, за които Съюзът на френските пивовари раздаваше прекрасни книжки за съответствията бира-сирене), така и на изтънчени продукти, като есетровата риба и есетровия хайвер.
Особено ме впечатли произведеното от микропивоварната Сорнен сирене, отлежавало в бира. Така че, съчетанието на история, природа и кулинарни изкушения, смело може да се предложи като обобщение на съвременните френски търсения в пивоварството.
A колкото до микропивоварните – без значение дали от Квебек или от Онтарио, това бяха уникални (без да са екстремни) усещания както в най-модните стилове (Saison, IPA), така и в собствените им идеи като Brasseurs sans gluten или Aphrodisiaque (Dieu du ciel), при които името казва всичко. Шортлистът на канадските ми пристрастия (оценка поне 9/10) изглежда така: Beau’s – Festival Plus (7%), Muskoka – Twice as Mad Tom IPA (8,4%), Le trou du diable – La Saison du tracteur (6%), La MacTavish in Memoriam (5%), Le Grimoire – Vie de Château (7%).
При всичките бе налице изключителен баланс на горчивина и плодови нотки, тяло, криещо по-засиленото на места алкохолно съдържание и най-вече едновременното усещане за задоволеност и желание за още.
Изборът е въпрос и на вкус, и на информираност. А да си независим значи и много по-лесно да тестваш и при успех да налагаш новите си идеи, било и в пивоварството.
Колкото и да ми се сърдят някои малки производители, не деля бирата на крафт и индустриална, за мен тя е подобна на музиката – такава, която мога да слушам (дегустирам) с удоволствие без да ми омръзне и останала, за останалите, били те и мнозинство.
Затова и единственият критерий във финалите на най-свободните и експериментални категории на един бирен конкурс са чисто субективните – бихме ли си поръчали още от същата? Органолептиката може да се оценява и от сензори на трениран изкуствен интелект (каквито опити има в Австралия), но той/те никога няма да разберат какво е това удоволствие.
