Ето ме пред Westmalle. Вървя по тясната алея с две прави редици дървета, която води към едно поточе. В него се изтягат патици, а наоколо ухае на пивна мъст. Почвам да завиждам на пернатите, но като ги доближавам в опит да ги снимам на фона на пивоварната, си давам сметка, че ароматът не е от водата. Това е наистина водата, използвана за правенето на бирата, но минала през пречиствателна станция още преди появата на европейските нормативи, научавам минути по-късно.

Както и при другите трапистки бири, и Westmalle реферментира в бутилка благодарение на добавянето в последния момент преди бутилирането на още малко течна захар и мая. Тук, за разлика от другите трапистки манастири, цветът на течната захар, а не препечеността на малца, са причина за цвета на бирата.

Рецептата на тази, с основание наричана майка на стила Triple бира, е непроменен в последния вече над половин век, т.е. от появата ѝ, когато, както виждаме на етикета, се е казвала просто blond. Категорията ѝ всъщност не е нищо по-различно от това да бъде…най-силната и най-плътна бира на съответния производител.

Всъщност, първият комерсиализиран трипъл е от 1932, налична и до днес: Witkap Pater – Trappistenbier. Разбира се, отдавна нямат право да се наричат трапистка. От 1934 вече се прави подобна и във Westmalle под името Superbier. Чак в 1956, Брат Томас, за когото тук вече е ставало дума, я прекръщава на Triple.

За мое съжаление, след като направих заплануваното от пет години поклонническо пътуване до тогавашните седем трапистки манастира в света, не мога да кажа със сигурност нито кое място ми е най-любимо, нито коя бира – най-предпочитана. Колкото повече съм се връщал в някое любимо място и съм опитвал някоя от любимите си бири, толкова повече съм си давал сметка колко малко съм навлязъл в дълбочината им. Да не говоря, какви разлики откривам с годините. Затова се съгласявам с приписваните на един стар трапистки брат-пивовар: „На небето няма бира и за това братя, трябва да се пие тук“. Дали не ни звучи познато отнякъде?

В последната нарочно посветена на трапистките пивоварни глава на книгата ще навлезем и в малкоизвестни колаборации, и в несигурното бъдеще на монашеството, както и в особеностите на една тайна дегустация на необичайно място.