Започвам с Durboyse – бирата на един от най-старите малки градове в света – Дюрбюи (1331), правена в добрата пивоварна Льофевр. Неслучайно я слагат в категорията абатски – другият ѝ етикет е на абатската Floreffe. Затова ми е трудно да бъда арбитър на спорове колко са белгийските бири, защото бройката като имена, етикети и уеб-присъствие е достатъчно динамична, за да не може да има нищо повече от приблизителна моментна снимка.
…………………………………………….
Продължавам с Erquelinoise – традиционна тъмна и червена бира с висока ферментация и реферментация в бутилка. Не предполагах, че няколко години по-късно ще си беседвам с майстора ѝ, който ми даваше да дегустирам последното му произведение – Angelus с осезаеми кафeни нотки. Оказа се, че камбанарията не му дава покой в неделната утрин и той я увековечава с доста събуждаща бира! Преминавам през няколко локални производители с биопродуктите им, като Мoinette Bio на малката пивоварна в Tourpes и още по-натуралната Sarrasine на основата на елда на Bouillon (повече за тях в главата за рицарите).
Едва не се заковавам на Millevertus и силната им (9%) FFFado. Дори и бира е написано на португалски – оказва се, че португалец-приятел на пивоваря го е помолил да направи нещо, напомнящо му вкусовете от родината и най-вече портото. Трите Ф са за Фатима (където се е появила Богородица), футбола и фадото.
Учудващи близки до пълнотата на Орвал са вариантите на Rulles, които са ми познати и от джаз-фестивала (подробно – в съответната глава). Грегори, по онова време, 2002, бе млад пивовар с удвоено производство за няколко години, а вече е сред ценените бири извън Валония. От известно време е и една от десетте наливни в Delirium Tremens – кръчмата с над 2000 бири в центъра на Брюксел. Оказва се, че маята му е била на Орвал!
………………………………………….
Когато опитах розовата и хибискусовата на другата местна пивоварна, Екосин, нямаше и идея как след броени години ще ги купи китайско-френски консорциум. Ще ги прекръсти на Скасен, ще засили производството и ще го ориентира към огромния азиатски пазар, наблягайки на белгийски ценности.
Така се загърбват флоралните експерименти и се създава серията 1830, годината-начало на държавата Белгия. Нямам идея как се продават в Китай трипълът (8%) и тъмната им бира (10%), на френските етикети съответно Loi (закон) и Roi (крал). В китайския няма разлика между двата първи звука, Л и Р. А двата объркващи китайците звука ги има и в началото на гамата бири, 7 процентната амбър Révolution.
……………………………………
Сега Валония има още няколко малки пивоварни сред които ще отлича тази на бившия пивовар на Орвал с незабравимото име Мр Рок. И естествено, най-високопланинската в Белгия – Пик на невероятните 694 м.! Бяхме там в средата на есента на 2022 и лятната бе свършила, зимната още не бе готова, така че касисовата и Grand Cru бяха различните от блонд/брюн/трипел и ИПА, които уважихме. Тепърва започваха да изграждат изба за отлежаване в бурета, макар и над земята – убеден съм в успеха им.
Семейната пивоварна на фамилията Дюбюисон е на почти два и половина века, все си е на същото място и в момента се управлява от осмото поколение Дюбюисон. Наборът бири не е безкрайно голям, но е достатъчно показателен защо белгийската бира може да е много повече от вдъхновение за „микропивоварната революция”, първоначално в Северна Америка, а в последствие и в Европа.
Освен че е най-старата независима работеща без прекъсване малка пивоварна във френскоезичната част на Белгия и съосновател на Асоциацията на фамилните пивоварни на Белгия, нейната най-известна бира Буш (английският превод на Дюбюисон, храст) е и първата специално създадена „дегустационна” бира в Белгия от началото на 30-те години на миналия век, когато агресивно шества модата на светлите пилзове.
…………………………………
Коя обаче е най-добрата изненада зад храста – в книгата!
