Английският вариант на оригиналния ирландски слоуган е просто “Guinness Is Good For You”. Сигурно защото собствеността над Guinness е английска (Диаджео). А гордостта е ирландска, при това вече над четвърт хилядолетие.

Двуетажният жълтосин автобус на градския транспорт на Дъблин доближава корпуса на пивоварната Guinness и започвам да се чувствам особено. Любезните ирландци са ни предупредили два светофара по-рано да си извадим апарата, снимките от горната платформа наистина си стрували!

Знаехме, че ни предстои среща с най-голямата пивоварна в света за 19-и век и очаквахме срещата с нещо подобно на корицата на тавата на Пинк Флойд с тухлените комини и постройки в стил “Индустриално Чикаго”. Щрак, първите черни портали със златни арфи са подминати, напомнят ни, че сега трябва да слезем. Стрелки сочат към входа, но с неприсъща подлост не е упоменато, че дотам има още поне четвърт час пеш.

…………………………

Виждаме, че не е преувеличение – наистина ни предстои да се изкачим на седем нива в най-голямата стъклена пинта в света – вместимостта ѝ е 14,3 милиона пинти или по-малко от седмичното производство на пивоварната. По принцип не обичам да съм част от тълпата, но ученолюбието на тази тук е малко по-различно от стандартно срещаното в Лувър или Прадо.

Пътешествията исторически са част от Сейнт Джеймс Гейт, където е разположена пивоварната. Оттам пилигримите от цяла Ирландия са тръгвали към града на едноименния светец – Сантяго де Компостела. Оттам започват и днешните пътешествия, но навътре, към тайната на една от най-известните бири в света.

Синът на основателя, Артър Гинес Втори е гуверньор на Ирландската банка. Впоследствие неговият син (Гинес-внук) ще стане Лорд-мер и ще дари, както повеляват семейните ценности, значителна сума за катедралата Сейнт Патрик.

Разширената пивоварна ще дава не само хляб на съгражданите му, но и ще се превърне в нещо като модел, около който ще се развива града, а после и цялата държава. Модел на визионерство и инвестиции в наука и технологии, съчетан с перфектна комуникационна насоченост.

Неговият син (Гинес-правнук) основава Гинес Тръст, построил жилища за бедните, обществени бани, центрове за забавления, първия покрит пазар и парка до катедралата. Неговият син (Гинес пра-правнук) дарява семейния дом на правителството – и до днес там е Министерството на Външните работи.

Обратно на схващанията, не е най-старият стаут на британските острови, но отдавна се е превърнал отделен стил: айриш стаут. Разликата му с английските портъри и стаутове е присъствието на 10% препечен ечемик (освен традиционния малцован). Интересна е първопричината за появата му именно в Guinness. Артър, основателят, не е искал да плаща английските такси върху малца, а такива върху ечемика просто е нямало!

…………………………………………….

Въпреки, че като всички истински стаутове, и Guinness е с висока ферментация при температура 25 градуса,  изолираната собствена мая от 1960 насам нито се качва на повърхността, нито слиза на дъното, а се отстранява чрез центрофугиране.

……………………………………….

Другото важно нещо, което всеки любител и любознателен трябва да си спомня е, че най-продаваната форма на Guinness –  Draught е сравнително скорошна бира, едва от 1959. Всъщност, Guinness произвеждат първо битер, който 10 години след основаването си, експортират успешно в Лондон. С портъра са на „ти“ от 1778. Но от 60-те на миналия век вече не се произвежда портър, а няколко години по-рано е издадена първата Книга на рекордите на Guinness.

Нейната предистория, някои тайни градски легенди и какво именно трябва да си поръчате на края на обиколката – в нарочните страници, които, както е и в това заглавие, са по-добре и за вас, и за всички нас.