Май това ще се окаже единствената финска дума, която запомних, след като няма и следа от кратката местна форма на “наздраве” дори и във флаш-паметта ми. Седмица след връщането ми от Хелсинки отварям бутилката Ламин сахти – това е максимумът за съхранение в хладилник на този рядък европейски вид бира. Толкова рядък, че в самата столица на родната му Финландия може да бъде опитано само в един ресторант, един бар и купено само от един магазин за алкохол.
Страната с една от най-древните европейски бири, единствената заквасвана с мая за хляб, всъщност не оценява (с изключение на страстните почитатели) изключителното богатство, което има. При манията за еко, зелено, възобновяемо и устойчиво развитие и сравнително високия жизнен стандарт в „най-щастливата“ страна в света си давам сметка, че монетаризмът за пореден път изиграва лош номер на добрата стара традиция.
Сахтито е преживяване. По-велико от финландската сауна, шведската маса с много видове сьомга и подобни реалии. Произходът на думата не е съвсем сигурен. Знае се, че освен на север от Хелсинки, се вари също и в Естония, и в една малка област в Швеция.
Че се прави задължително с три вида малц – от ечемик, ръж (навремето е стигала до 40%) и твърда пшеница. Че вместо хмел, се използва хвойна. За маята вече казах – сега е хлебна, но преди промишленото производство, сахтито е ферментирало в дълбоките дървени нощви, предавани от поколение на поколение.
Също има сведения за по-бърза варка да са се добавяли нагорещени камъни, за които стана дума в главата за историческите бирени стилове (steinebier).
То довършва вторичната си ферментация за около седмица (първичната е 3 дни), не може да старее повече от месец-два, въпреки относително високия си градус (от 7 до 10,5). Леко мътно в началото на бутилката, до гъсто при наливането на утайката. Определено не е радост за око, свикнало на прозрачен пилз, но всеки ценител на реферментиралата бира, с интерес би очаквал доближаването на чашата до носа.
Том, главният пивовар в крайбрежната микропивоварна Стадин панимо, бе пределно лаконичен: “Много време и много пари за продукт, който не можем да продаваме на костуемата му цена, а трябва да го субсидираме от другите си бири, предимно ейлове. Хората ги харесват достатъчно, защо да се мъчим да правим и сахти? Един път ни бе достатъчно!”
…………………………………..
Така че, забравете приказките за студените северняци и опитайте уникална европейска бира в Хелсинки, да не говоря, че Сейнт Урхо’с пъб ви дава възможност за една вечер да вкусите накуп всичко, което не можете дори и в Делириум кафе с над 2000-те си бири в центъра на Брюксел.
А като бирен съдия, не мога да скрия учудването си, че въпреки модата на скандинавския квейк като мая, почти няма крафт-пивовар по света, който да се е опитал в сахтито и то стои в категорията „експериментални и други бири“, но само като класификация в BJCP, без участие в какъвто и да е конкурс.
Кои са те, къде евентуално можете да ги откриете и с кой рядък мексикански архаичен тип бира се родее сахтито – в личното ви копие на книгата.
