Свързани са не само фонетично. Разбира се, нищо не е същото, но и когато Брел е пял за Брюксел – „мечтаещ, пеeщ, брюкселиращ“, той също е имал пред вид друго време: това на нямото кино и кринолините. Като че ли само кръчмите са били същите или почти, както и брюкселската бира – Lambic в разновидностите ѝ с вишни (Kriek) или бленд от няколко реколти (Gueuze).

Преобладаващите чуждестранни посетители в А La Mort Subite едва ли са чували за Брел, а белгийците предпочитат да го оставят на мира и намират медийния шум непоносим. Набързо дегустирам тяхното фаро. Името идва от португалските военачалници по времето на испанското владичество над днешните земи на Белгия – може би тъмночерешовия цвят им е напомнял за виното на родния град Фаро.

В съседство e La Becasse – известна с репродукциите на Брьогел. В не  едно от платната му (Селски танц, Селска сватба) централно място е на бирата тип Lambic. Той е възпят и от Брел в първия куплет на La Bière, а La Becasse бе и бира, комерсиализирана от най-големия бирен гигант в света.

Сядам на бара в Au bon vieux temps – и изящната чаша с Bourgogne de Flandres ме разговорва със собственичката и двамата ѝ познати, които са заели останалите 2 столчета и се разправят като стари любовници, а дали не са били прототипи на едноименната песен на Брел, където единият е забравил вкуса на водата, а другият – на победата? Как няма да забравиш вкуса на водата с такава бира! Питам ги, без да ги обиждам на тема възраст, дали Брел се е заседявал при тях. И да, и не…

Дават ми нови адреси – естаминето на сюрреалистите: La fleur à papier doré, това на марионетките: Poechenellekelder, където ако имам късмет може да изгледам и цял спектакъл, Ковчега.

…………………………………

Ето и други, любими местенце на Брел – започвам с L’Archiduc. Сигурно само пианото си спомня за Брел. А ресторантите Chez Stans и Chez Vincent дори и това си нямат от Брел. Колкото до Le Roy d’Espagne на Гранд‘плас, там бирата е на АБ-ИнБев и единствено чашата им представлява колекционерски интерес. Е, и гледката, ако има свободни места до прозорците на етажите.

Оказва се, че Брел е оценяван на една определена възраст, след един определен жизнен опит, въпреки, че има преподаватели, които работят върху белгийската литература, включвайки текстове на Брел, дори и у нас, в спецкурсовете в СУ и НБУ. На снимката от архива на фондация Брел, Брел (вляво) на живо в 1969 с Брасенс (вдясно) и Фере, плюс по няколко бири в RTL (автор: Jean-Pierre Leloir).

Къде на шега, къде насериозно подхвърлям на белгийските си приятели: нещо като бирата – оценяваш истинските бири след като светлият пилз ти е толкова банален, колкото и комерсиалната музика.

Не е лесно да се добера до отговора на въпроса какво е пиел Брел – безличен пилз, традиционна брюкселска Kriek  или Gueuze. Но какъвто и да е отговорът, еднозначно не може да се твърди, че Брел е легенда, която тепърва още ще живее. Години по-късно попаднах на това, което търсех – Брел с Ани Жирардо пред две чаши Орвал:

По-скоро всеки е свободен да бъде или не със своя си Брел, този на Ne me quitte pas, L’Ivrogne или Les Bourgeois, както и със своята си бира от известния припев на последната песен «le cœur bien au chaud, les yeux dans la bière».

Бисът (в книгата) включва и други места в Белгия, свързани с единия от върховете на френскоезичната песен.