При първото издание на „Езикът на бирата“ нарочно бяха оставени настрана примери за бирена конфронтация, с малки изключения все пак – сухият режим и „кражбата“ на името Будвайзер.

Седмица преди завладяването на Чехословакия от нацистка Германия, е на път да приключи първата голяма битка между собствениците на името Будвайзер (Будвар е немското име на града Будейовице) и американските производители на Будвайзер, който никога не е имал нищо общо нито като собственост, рецепта, суровини и каквото и да си помислите с тях.

Чешкият Будвайзер е внасян в САЩ още от 1871. Адолфъс Буш започва да произвежда в 1878 неговия си „Будвайзер“ след посещението си в Будвар две години по-рано. Изправен пред съда в Ню Йорк в 1896, заявява че целта му е да произведе бира, която по цвят и вкус да се доближава до правената в Будейовице, Бохемия. От 1907 чехите благоразумно или не, отстъпват името за ползване само на територията на САЩ на американската компания.

Днес истинските производители на Будвайзер залагат на качеството, като бирата им е в премиум-сегмента и продължава да е стандарт в категорията „бохемски пилз“, докато продуктът на АБ-ИнБев е в категорията „стандартен американски лагер”, не в „премиум американски лагер“, където са „Стела Артоа“ и „Морети“.

………………………………..

Около финансовия колапс в 2008, започва неприятната за всички почитатели на хубавата британска бира, атака на „пънкарската“ по собственото ѝ определение и доста агресивна като маркетинг BrewDog срещу институцията CAMRA (Campaign for the Real Ale). Обвиненията на изгряващите крафтъри е донякъде справедливо – не може всички Real Ale да имат претенции, че са по-добри, тъй като са само наливни и нямат консерванти, от бутилираните и кенирани крафт-бири. Но там спорът е по-скоро поколенчески – на младите последователи на CAMRA им е нужно и разнообразието от стилове и вкусове, което новите крафт-пивоварни могат да им предложат. Самите BrewDog напоследък направиха доста, включително със заплащането на служителите си, да накърнят по-скоро позитивния си имидж

Ето и общият проблем, забавил развитието на крафт-пивоварните в другите три европейски традиционни бирени страни: Белгия, Германия и Чехия. Няма как да е лесно да се наложиш с нов вкус в една утвърдена бирена култура, където отношението качество-цена не благоприятства първоначален експеримент с решително по-скъпи и съмнително по-вкусни продукти. Но, слава Богу, никога не е имало истински конфронтации между феновете на трапистките бири и тези на Brussels Beer Project. Или на тези на вайса/раух/пилза с, да речем берлинчаните от Heiden Peter’s.

Всъщност, желанието за общовалидна дефиниция от рода на „крафт бира е само тази, варена от крафт-пивовар в крафт-пивоварна“ е донякъде смешна, заговорим ли за размери. Да не говорим за параметри, като „допустими проценти от капитала, които не са собственост на крафт-пивоварната“ Или чисто субективното усещане за „добри“ и „по-малко добри“ гиганти, като в първите, естествено са Дювел-Мортгаат, Бостън биър къмпани (Сам Адамс) а във вторите, Карлсберг, АБ-ИнБев…(на снимката горе – конкурсът Birra dell’Anno е само за италиански крафт, докато на снимката долу, този в Барселона е отворен за всички добри бири; всичко за достоверните конкурси в линка на Европейската организация на консуматорите на бира EBCU)

Цялото това уточнение е заради две неща. Първото е, че не винаги крафт е равнозначно на високо качество, а индустриална бира – на ниско. Големи пивоварни с повече или по-малко прилични индустриални лагери, нерядко имат отлични експерименти в най-нишовите категории – отлежавали в бурета, специални подправки. И второто, че в зависимост от страната и изградените структури, ако кажеш добра дума за конкурентната организация, това може да ти коства мястото в „твоята“ такава.

……………………………………

Помня разговора ми с пивоварите от иновативната брюкселска микропивоварна Сен/Зене: „Предлагащите „етикетни“ бири дистрибутори не може да заблуждават потребителите, че имат същия занаят като нашия. Те твърдят, че бирите са по техни рецепти. Но от рецептата до реализирането ѝ, пътят е дълъг и не лесен, така че крайният продукт да стане убедителен.“

………………………………

Затова предпочитам да спрем с конфронтациите и меренето на концепции и да се съгласим, като в нееднородната Белгия, където „бирата прави обединението“, че в бирата е силата.