Когато започнах да събирам и подреждам публикуваните си бирени репортажи и да дописвам корпуса на „Езикът на бирата”, съзнателно или не съвсем, не включих глава за бирата и медиите, въпреки че бирата сама по себе си е една от най-мощните мас-медии. Или ако предпочитате, медиуми.

Не устоях на продукта на италианците Дел Борго, препращащ ме към любимия ми филм на Антониони, известен в България като „Професия: репортер“. Още не се казваше Кето Репортер и нямаше инфузия на тютюневи листа, бе си Ре-портер с шоколад, кафе и плътна пяна. Отворих си я на терасата и вдигнах мислена наздравица с всички бирени репортери по света, познати от редовните преди пандемията участници в ЕВВС (Европейската конференция на бирени блогъри) и непознати.

На първата ми посетена такава конференция в Лийдс през 2012, съм записал главния пивовар на Шарпс, вече част от Молсън-Коорс, Стюард Хоу: „как да спрете блогърите да ви критикуват – просто правете само хубава бира“ бе краткият му и смислен призив към гилдията.

Почти във всички предишни глави по един или друг начин сме представяли бирата като медиум, посредник. Още от праисторията с мястото ѝ в ритуалните тържества, та до наши дни с „политическите послания“ на Брюдог в съответната глава. Но бирата не само събира.

……………………………………………………………….

От 1951 до 1954 младият Албърт „Фреди“ Хайнекен изучава американския бирен пазар и като се връща у дома резюмира опита си така: „рекламата продава бирата“. Това е и началото на глобалните акции на марката, довела до глобалното ѝ присъствие, а някои от тях си заслужиха мястото в главата за хумора.

Към добрите заигравки с виртуалното общуване в категорията масови бири не мога да не отбележа едно хуман/хумор-истично послание на родното Шуменско – „социалната мрежа на България от 1882 г.” (Noble Graphics, творческа агенция на 2011). Имаше и вижуъл с онези соц-мрежички, които можеш да си сгънеш в джоба и да напълниш с 5-6 бири на прибиране.

С уточнението, че месец по-рано официално е представен с доста по-минималистична визия, абсолютно сходен слоуган на Хайнекен, дело на Ivar van den Hove, Bert Kerkhof, Niels Bredemeijer от TBWA\NEBOKO Amsterdam (Heineken: Social Networking since 1873).

По време на пандемията, бирата, както и много други неща престанаха да бъдат медиатори в степента, в която бяхме стигнали. Дори и да ни разказваха истории и да събуждаха мечтания за нови места и приключения, това си остана онлайн. Дори събития, където бирата трябва да е сред главните протагонисти: конкурси, фестивали, панаири, изложби, концерти и всякакви прояви, свързани със събиране на хора, бяха или отменени, или редуцирани до санитарен минимум.

Това не означаваше, че плановете за нов тип медиатизация на бирата са обречени автоматично на провал, дори напротив. Вече стана дума за канадско-американско-британската заигравка с налагането на бранда Мадри. И той далеч не е единственият пример за програмирано излизане от фрустрацията от невъзможното нормално общуване. Конкурсите в самата си същност са замислени като благороден подход към медиатизиране на по-доброто от бирения свят.

Няма такова нещо като „постистина“, „полуистина“, „алтернативна истина“. Радлерът не е бира, бирена смес е. Но безалкохолната бира е бира. Малтернативите и хард зелцърите не са бира. С малки уговорки натуралните сидра, медовина, боза, оризово вино и подобни, са подвидове на контролирани ферментационни процеси, които пред вид изходните суровини ги правят по-близки до бирата, отколкото до плодовите и зеленчукови ферментирали храни и напитки, от сарсапарила, брезова „бира“, джинджър ейл и комбуча, та до малиново или касисово „вино“, каквито родителите ни естествено газираха с няколко зърна ориз и експлозията (гъшинг) бе гарантирана при отварянето им.

Визията, в съчетание с диктата на количествените измерения, търсенето на псевдо-уникалност (най-нова колаборация, най-силна като EBU/IBU/ABV и т.н.) рискуват да превърнат съответните бири в самоцел, при липсата на критичен подход.

А и медийното внимание е центрирано именно към всякакви свързани с бирата новини, особено откъслечни цитати от проучвания (колко е полезна/вредна ежедневната употреба на бира). Дори не ми се мисли за т.н. инфлуенсърски акаунти, призвани да разбиват/изковават митове („Крускампо въобще не е най-лошата бира в Испания както се говори“).

Бирата като медия много лесно, благодарение на комуникационните технологии, се превръща в свръхмедиатизирана бира като първа стъпка към спекулациите в Ebay. За офлайн спекулациите съм ви говорил и в главата за Westvletteren. В свой анализ от 6 септември 2011, Дениъл Томсън от „Уошингтън поуст“ разнищва отдавна подозираното прегръщане на микропивоварните от снобарията и преките и колатерални жертви. Това са честните пристрастни пивовари, чийто продукт за около 5 евро се препродава с над 1000% печалба в мрежата и разбира се, познавачите на продукта, принудени да се съобразяват с драстичните ограничения на производителите в противовес на черната борса, определяна от автора като неморална и просто обидна.

Още една бирена „медиатизация“. На кого ли ще привлечеш внимание със старомодно звучене като „светъл двоен бок“, не е ли по-секси да е „империъл пейл лагер“? За двойните имперски браун ейлове не ми се и мисли.

Не е задължително да се вярва безкритично на галещи ухото ни бирени химери, от рода на „Една бира отключва зациклилия творчески процес“ (колко ли бири съм изпил, за да стигна до написването и редактирането на последната глава?) или „бирата удължава продължителността на живота с десет години“ („какъвто бях тъй ще умра/а причините за да не спра са/бира…“ и останалото си го знаете, Бате Гошо Минчев го е изпял най-добре.)

Не че липсват сериозни научни изследвания, например за връзката между вида бира и чревната флора – от Румъния до Португалия и Китай. Но достатъчно е да видите локалния журналистически патриотизъм на майсторите на ейла в отразяването на последното (китайско) проучване.

И да сравните внушенията на „Телеграф“ (от устата на учен от Кинг‘с колидж) с тези на цитираните от португалците бири, доставени им от единия от двата местни мастодонта. За британците, вредните бири са тези, които за португалците, румънците и китайците са сред полезните. И спирам, въпреки личния си опит и предпочитания, сходни с „откритията на британските учени“.

Прогнози от 2023 на СиЕнЕн като „бъдеще имат или гигантите, или лилипутите, продаващи поне две трети от продукцията си в техните taprooms“ лесно могат да бъдат открити още в 2017 в други сериозни издания като Ню Йорк таймс например.

Затова, информирайте се, но не вярвайте на всяко предизвестие за смърт, нищо, че годишните приходи от един алкопоп на АБ-ИнБев са по-големи от тези на най-голямата крафт-пивоварна в портфолиото им.

Подобни алармистки теми се обсъждат и в Италия, и в Испания, непрекъснато едни фалират и се появяват други. Със сигурност зад всеки успех има визия както за бъдещето така и за настоящето. И много труд, и не по-малко талант.

Така или иначе, светът (на бирата) е безкраен. Да пълним празните чаши, да празним пълните чаши. Никога да не ги оставяме празни, никога да не ги оставяме пълни! Случайно да ви липсва апликация за невиртуална дегустация? Езиците на бирата могат да запълнят и тази липса.