Като станах на 60 се появи слоуган, че това са новите 40. Или поне ни се иска. На кого ли не се иска да е с добро в устата на хората? В началото на второто десетилетие на този век, немските пивовари от Шоршбрау успяха с тогавашната си 57-градусова айсбок бира:

Тя бе отговор на Брюдог, чиято 41-градусова „Потопете Бисмарк„, квадрупъл-ИПА (нищо анти-германско, заглавие на филм от 60-те) бе предизвикателство към дотогавашния 40-градусов рекорд на Шоршбрау, отнел предишния от 2009 на Брюдог (Tactical Nuclear Pеnguin, 32-градуса), преминал 31-градусовия айсбок на Шоршбрау.

Част от съперничеството им е описано в книгата „Езиците на бирата“ в главата за Мондиала на бирата в Мюлуз. То мина през 55-градусовата „Краят на историята“ (Брюдог), скандализирала природозащитниците заради бутилката в катерича козина, 57-градусовият отговор на Шоршбрау, който дегустирахме без особена тръпка с Боби и Митака, (Блек Пайн, тогава още домашни пивовари).

Колаборационизмът не винаги е нещо отрицателно – особено на бирения фронт – и така се ражда съвместната 57,5-градусова продукция на Шоршбрау с Брюдог „Strenght In Numbers„, детронирана от шотландската Брюмейстър – Snake Venom. Това бе и последната истинска бира в смисъла на термина айсбок – 67,5 градуса.

Подходът на поредните шотландци 88 Brewery за достигане на невъзможните 75 градуса алкохол съчетава две шотландски традиции – ферментация и дестилация. Идеята им е, както има фортифицирани вина (фино, мадейра, порто), така да представят фортифицирано „ечемичено вино„.

Колкото и да съм фен на испанските и португалски 18-21 градусови специалитети, развивани с десетилетия в бъчви, както и на отлежавалите после в такива бъчви ейлове, лагери или сингъл малцове, толкова се съмнявам „коктейл“ в стил „У Флеку“+Бехеровка да вкара сетивата ми в хармонични трептения. Но ако търсите ексцентричен подарък – сайтът на 88 Brewery предлага Beithir Fire на цената на сингъл малц среден клас, но с жълта предупредителна лепенка.