Когато се зададе 100-годишнината на бирата Аламбра си казах – тези знаят какво правят и как го правят и останах в очакване. Сериите им отлежавали в бурета от Херес и аромати от Андалусия и най-вече от родната им Гранада са обект на заслужено внимание в книгата. Нормално – първият ми досег с тяхната Резерва 1925 в релефна зелена бутилка бе преди над четвърт век слизайки от първата ми нощна визита на едно от най-красивите ръкотворни места в света, на което заслужено вземат името – дворецът Аламбра в Гранада. За неговите детайли, използвани от бирата, свързана с града, също говорим в главата бира и архитектура.

В главата за бирата и изкуството и най-вече за музиката, сега ни чака голямо попълнение. Хавиер Лимон – име в музиката и киното, също като прави нещо, го прави както трябва: 8 награди Грами – и с дуета Бебо Валдес-Диего Ел Сигала, и с последните проекти на Пако де Лусия… Събрал фламенко-звезди (не само от Гранада), той е музикален директор на, хм, късометражния музикален филм за създаването на сосега, нов фламенко-ритъм в осем дяла (3/3/2), онагледен с осем капачки от Аламбра резерва 1925:

Ако не са те, както и двете появи за по две-три секунди на надигнатото характерно зелено шише, до последната минута няма и да заподозреш, че всъщност става дума за реклама на бира. Да, този тип са най-запомнящи се. С камера и режисура а ла Саура, танци на фона на двореца Аламбра и кратки реплики от артистите какво е за тях фламенкото и различните му ритми, тези 18 минути и 49 секунди се изгълтват на един дъх.

С певци като Арканхел, Кармен Линарес, Кики Моренте, Сандра Караско, Хуан Кармона и китаристи като Дани де Морон и Диего дел Морао, както се казваше в една стара българска реклама за отдавна несъществуваща бира, „времето минава бързо“. Само дето тук слоуганът е „направено без бързане“: