„Нищо се не губи/само се трансформира“ е част от популярен припев на един бивш уругвайски лекар, трансформирал се в каталунски автор-композитор. Казва се Хорхе Дрекслер (5 Латино Грами за 2022) и парчето е част от един от бирените ни плейлисти тук.
Има ли криза в единия от по-добрите светове, този на бирата? Като част от глобалния, безспорно оказващ влияние и върху него, няма как лавината от кризи да го подмине. Пандемията, руската агресия в Украйна, въртележката с митата (по-скоро уличното мошеничество „тука има, тука нема“), дигиталното общуване и промяната в нагласите на младите поколения… Всичко това води до намаляване на продукция и продажби, което не винаги е толкова лошо само по себе си – стига да не си част от уравнението, разбира се.
Утвърдени големи играчи като белгийската пивоварна група „Хаахт“ (100% семейна, четвърто поколение, известна у нас с абатската Тонгерло, в Белгия с Шарл Пети, Примус, Супер 8, Мистик), за поредна година излизат на червено, въпреки увеличения оборот и намаления с 5% персонал. В листата им, освен традиционните пилзове и ейлове, има и две безалкохолни, хард зелцъри и премиксове, както и собствена марка лимонада и дистрибуция на Пепси. В годината на пандемията дълговете им бяха с 5 милиона евро повече от сегашните, но не бих се наел да прогнозирам докога ще се задържат на повърхността.
Най-награждаваната на Барселона биър челиндж и познатата дори и у нас испанска крафт-пивоварна, Баскеланд, отскоро сключи ексклузивен договор със семейната Hijos de Rivera S.A. (част от които е Естрея Галисия, често споменавана в книгата). Галисийците (президентът им Игнасио де Ривера е в центъра на снимката) вече бяха взели контролния пакет на валенсианската Тирис (засега без промяна в качеството) и португалската Нортада. Основателите (вляво и вдясно на снимката) и пивовари на Баскеланд засега декларират, че им е оставена пълна оперативна свобода – дай Боже да е така, но често пътят към ада е постлан с добри намерения.
Друга консолидирана испанска пивоварна група с още по-голямо международно присъствие, Мау-Сан Мигел (техни са американските крафтъри Фаундърс), за да разнообразят портфолиото си, навлизат в т.н. винени куулъри с три разновидности Los Cachis. Какво да се прави, туризмът в Испания иска подобни жертви, особено с конкуренцията с достъпните цени на сангрията, калимочото и подобни бъркочи, по които отдалеч ще познаете „форастеросите/гиритата*“ по терасите. (*чужденци на арго). И да, благодарение на туризма, спадът в производството и продажбите на бира в страната са съответно само около 4 и 2 процента.
Колкото до местната консумация, подобно на България, големите разфасовки и в Испания губят популярност, не на последно място заради нарастващия отказ на по-младите от т.н. „естетика на литроната“ за която съм писал в книгата. Все пак, там винаги са били стъклени и от 1 л. максимум. Картинката по-долу е иронична и самокритична проектна творба на третокурсници за „последната“ литрона в опаковки на почистващи препарати. Препратката към първите две от горната илюстрация не е случайна:
Завършвам отново с Испания, където една от големите мултинационални компании, опериращи там – Хайнекен, е сред печелещите публично признание в област Валенсия, подобно на един от най-богатите хора на страната, собственикът на веригата магазини Меркадона, благодарение на влагането на голяма част от печалбите им в дейности, свързани с преодоляване на щетите от големите наводнения в края на миналия октомври. В случая с Хайнекен, изчистването на местата, засегнати от наводненията включва и това на най-голямото сладководно езеро в Испания, Албуфера, запълнено заедно с други водни басейни, за които компанията има грижа (в Андалусия и до Мадрид), с над 2,2 милиарда литра от пречистените им индустриални води – повече от годишната им продукция на бира и сидра. Така де – нищо не се губи, само се трансформира.
