Тези упражнения по стил са добра предпоставка за търсещите музикална образност на по-редките берлинер вайсе, гозе, гродзиске, лихтенхайнер, pre-Prohibition, сахти.

Първата зависи с какъв плодов сок ще е смесена, но е добре да не се пропуска Blueberry Hill.

Вариант за втората и третата би бил Джино Паоли (Sapore di sale). Като в дежа вю, малко след излизането на плейлиста и на сайта, италианската микропивоварна War изкара на пазара едноименното си гозе с мая за кьолш. Страхотната Анна Борели (на няколко места в книгата говоря за нея), потърси още информация за мен и се оказа, че солта не е каква и да е, а от устието на р.Блекуотър (Есекс) и за кулинарите е равна на Геранд (от отсрещния бряг на Ламанш). Една от характеристиките ѝ е… сладкия привкус…

Третата и четвъртата съответстват точно и на някоя версия на Smoke Gets In Your Eyes. Конкретният пример на портър от ерата преди Сухия режим дойде с името си Cole Porter. Night and Day? Защо не с Лейди Гага и Тони Бенет!

На хвойновото сахти, на цветната/билкова серия на Ромбус и на спайсвайсето на Ванката (Фрик’с) смело бих заложил върху Георги Корназов с последния му опус „Reminiscences“.